понеделник, 4 май 2009 г.

il m'aime pas du tout

не ме отделяй от затвора ми,
аз пак във него ще се върна,
отдавна предпочетох страховете си
пред болезнената мисъл да те губя.

погледай ме откъм решетките,
стените са ми близките приятелки,
леглото изградено е от призраци,
с които вечер правя си театри.

научих репликите наизуст,
ще разчувствам даже съдията.
на премиерата бъди ми гост,
на бис не ще излезе ми душата.

и тази вечер ще ме видиш там,
ще играя като за последно.
актьорът винаги умира сам,
макар и пищно да е после погребението.

2 коментара:

Silence каза...

Актьорът винаги умира сам.

*няма да се съсипя още от сутринта, няма*

и изненадата ти е почти готова.
(:

Stranger93 каза...

Приятно ми е, специален агент по пернаментно избягване от затворите.
*gush*