мразя да се събуждам.
идеята е там, че вече трябва да се питам "Какво всъщност имам да върша днес ?", а другата идея е там, че рядко отговорът ме задоволява.
искам някой да ми върне март ... моля ви, моля ви, моля ви.
през март нещата определено не бяха наред, но бяха някак. а сега нищо не се случва или поне нищо, което се случва не е това, което трябва да се случи. през март знаех накъде съм тръгнала, какво правя, защо ставам, защо лягам, какво сънувам ...
през март всичко беше наред. беше наред по онзи нереден начин. когато нещата непрестанно се случват и те преобръщат, но ти си на върха и се усмихваш.
през март всичко беше наред и нищо не беше наред, но беше хубаво. и ме правеше щастлива. и се чувствах цяла ... за първи път от половин година.
така че, моля ви, ако можете, върнете ми март. защото нощем обикалям сънищата на хората и ги умолявам да ми го върнат обратно, но те само ме подминават, защото си искат настоящето, а аз мечтая някой да ме върне назад.
а в случай, че никой не е способен да върне моят март, то поне ще ми повторите ли част от него ? колкото да съм сигурна, че не съм го сънувала целия, защото по - болезнено от това да съм го изгубила, би било това никога реално да не е съществувал.
аз бях там ... бях там и го живях. живях го и го чувствах. и вдишвах първите пролетни дни.
та ... вече знаете ... ако откриете един загубен цветен март, пратете го при мен ... аз го чакам.
4 коментара:
Дай шанс и на Юни :)
Съгласен,юни е месецът на възможностите! ^^
И март си искам. И още повече Февруари си искам.
Искам си усещането, че живея.
През Май светът просто спря да се върти.
Ужасно... ужасно, ужасно, ужасно. Защото прекарах толкова време в отчаяното искане да върна едни десет месеца, които все повече се отдалечаваха от мен... Толкова отчяно се бях вкопчила в мисълта как искам да съм там и тогава, че изпусках всичко, което се случва покрай мен... Защото, Мимс, колко и да ее било прекрасно, и истинско, и etc., etc. то е минало. Точка. Нова страница... А тази нова страница може да е и хубава. Стига само да й дадеш шанс. Опитай, защото си заслужава : )
[писано от дълбок личен опит. носталгията вреди на вас и на другите около вас, в никакъв случай не опитвайте това вкъщи.]
Публикуване на коментар