и всички птици и цветя за теб говорят.

не бих искала целият ми май да премине в стихове, защото ми липсва вдъхновение. извличам празни думи от разни спомени.
преди време си мислех, че една важна чувствена част от мен ме напуска. онази, която влагаше всичко каквото и да получава в замяна, защото тя винаги си повтаряше, че просто не е намерила човек като нея и затова хората са си отивали. но после, когато същата тази част се сблъска с друга като нея и тя също я изостави ... мислех, че ще я игубя. но не.
аз имам чувства. все още имам чувства. опитах се да мисля повече, отколкото да чувствам, но не мога. и имам много чувства. ежеминутно те се изменят, променят силата и посоката си, но съществуването им е константа. винаги ще ги имам, защото съм изтъкана от тях. оставам ги да ме владеят, да ме унищожават, да ме направляват, да ме мотивират ... и винаги ще се оставям на тях. затова ... не ме молете да мисля.
ако вярвам в нещо и ако това нещо е безумно, ако нещото не съществува и вие имате хилядите си доводи за липсата му ... запазете ги за себе си. защото имам, имам нужда да вярвам, имам нужда да гоня пухчета и в тях да вливам копнежите си.
имам нужда да съм глупава и да се качвам на автобуси, без да знам накъде ще ме заведат. имам нужда да съм смешна и да се спъвам дори седнала. имам нужда да се смея 15 минутни на най - глупавото нещо и когато спра, да се усмихвам, без да знам защо.
и имам нужда от теб.
мечтите ми са глухарчета, вдъхновението ми са люляци, любовта ми е маргаритка.
и в мен е пролет. всичко отново ще разцъфне, защото аз вярвам ...

усмихни се, има хора, които никога не се разделят.