петък, 15 май 2009 г.

always and forever


чудя се ...
дали понякога глухарчетата плачат ?
дали след всички желания, които самите те изпълняват, понякога не се натъжават, че няма кой да сбъдне техните ?
дали не проронват някоя сълза малко преди да вятърът да отнеме пухчетата им ?
дали глухарчетата плачат когато разберат, че всичко, на което са се надявали и в което са вярвали, е толкова безумно невъзможно и глупаво, че чак плачейки да се усмихнат на наивността си ?
а дали глухарчетата се влюбват ?
и дали когато някой унищожи тяхното сродно глухарче, те не се предават сами на ураганите ?
или дали едно глухарче не изминава пътя си винаги само ?
дали с цялата преходност на крехкостта си ... след него не остава нищо ?
и дали понякога на глухарчетата не им е тъжно, че не могат да изпълнят всяко желание, защото в живота не винаги има happy end ?
дали им е трудно да спят нощем, когато през деня са се запознали със съдбите на толкова много безнадеждни Ромеовци и Жулиети ?
глухарчетата наслаждават ли се на всеки изгрев и залез ?
оцеляват ли след всеки дъжд ?
...
глухарчетата имат ли все още сили да плачат ? ...

3 коментара:

alicegotlost каза...

Плачат. Но и сълзите им не остават при тях, пръсват се по света заедно с магията, която отива за сбъдване желанията на другите.

Глухарчетата са жертвоготовни цветя. И аз ги имах за муза в 1 нещо от '96; беше за живота и прераждането.

А ти защо си си изтрила постовете от 123?...

Шизофреничка каза...

за разлика от глухарчетата, аз нямам какво да дам на хората ...

alicegotlost каза...

Ъх!! Каква жестока грешка... виж... 1)всеки има какво да даде, дори без да го разбира; 2)онези, които са в състояние да дадат най-малко, оставят доста различно усещане от теб, повярвай ми, моля те!! Нали??