неделя, 26 април 2009 г.

Защото няма кратки дъждове

Душата ми беше градина,
събрала във своите цветя
всяка багра на пролет отминала,
всяка капка от облак отвян.

По небосклона ми слънце препускаше,
сред листата ми птиче ми пя
и на мястото на всяка въздишка
мигновенно глухарче цъфтя.

Всеки стрък мечтаеше лудо
за влюбени вечни лета,
но в долината тръпнеща друго
замени летния копнеж на цвета.

Сякаш буря пречупи върбите
и наказа земята ми с гръм,
подплаши малкото птиче,
прокле лятото със зимен сън.

Ден след ден едрите капки
изпиваха на зеленината дъха
и красивия палат на мечтите
дъждът обсипа с ръжда.

Днес в душата ми какво ще намериш?
Цветна пустиня на копнежи убити,
накъсани чашки, събиращи сълзи
и на дъжда отминал следите.

Няма коментари: