сряда, 15 април 2009 г.

под звездите повървях, разни чудеса видях ...


ще говоря с безплатните мисли на други хора.

"позволи ми да се влюбя в теб: да заживея пак със мисълта за някой друг, а не с жестоката самозаблуда, че съм готов да се обичам. позволи ми да те разсъбличам и под маските на твоите усмивки всеки път да те откривам нова и различна: загадъчна, фатална, зряла, иронична - непостоянна като есенно небе - наивна ..., сериозна, нежна, деспотична, любовница, жена, и едновременно ... дете. позволи ми да те доизмислям и да те мечтая, остани до края непозната, във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен, да те достигам ... и никога не те позная ... позволи ми да повярвам в теб, да те превърна в идол, в божество от женственост и красота - в съвършенство ... да те жадувам и да те зова и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна, обезумял от страст и самота, изгубен в твоите отражения, полудял от нощните видения, изтерзан от мисли и съмнения, да те отричам и да те руша... а после ... в утринната тишина разкаян пред тебе да сведа глава, мълчанието ти да ти простя и пак да те издигна в себе си - от пясък кула, мелница от вятър и мечти ... позволи ми да се влюбя в теб ... и ми прости ... за думите и плоските шеги, за заблудите и жестовете нервни, за клетвите, които не изричам, позволи ми да се влюбя в теб и да повярвам пак, че съм способен да обичам ..."
"цвете за теб. цвете и нежност. не снобски букет, а едничко и свежо. без повод и думи, просто - импулс. в мен някаква струна тананика си блус."
"... сърцето ми докрай ще се разнищи, във него ще пресъхне песента и то ще заприлича на огнище, в което ровят с пръчка пепелта ..."
"ще те обичам, ала няма да те имам, ще те целувам може би насън. ще бъда тъжен винаги отвътре, макар че ще съм същия отвън. ще те обичам ала няма да съм с тебе, когато чувстваш ти, че си сама - мечтата за очите и дъха ти, ще оживява само във съня. ще те обичам! огънят не ще загасне, дано го видиш в моите очи! ала и двамата до болка знаем, че истината може да горчи ... все още те обичам много силно, все още искам вечно да си с мен! едва ли някога ще си призная, че ти осмисляш всеки празен ден. все още те обичам до полуда, все още! но умира нещо в мен - дори да ме обичаш по принуда, душата ти ще бъде като в плен! все още те обичам и разбирам, че глупости съм вършил до сега. дано ми позволиш да ти докажа, че и глупакът има си душа ... прости ми че опитах да те търся и в тъмното с протегнати ръце, а дори за миг не се досетих, че всъщност ти си в моето сърце."
"научи ме да бъда различен. да се вслушвам в съня на щурците и на вятър, когато приличам, да не гоня смеха на звездите. научи ме да бъда прекрасен. бяла приказка в детски представи. да съм твоя любовна украса, дето вечно за теб ще остане ... научи ме да бъда начало. безкрая след мен да повеждам, все едно, че е времето спряло, щом във твойте очи се оглеждам. научи ме да мога да дишам със копнежа на твоите мисли ... като свила смехът да се свлича и да пада по моите листи ... научи ме за теб да остана неподправен, какъвто ме знаеш. и макар да съм някога рана, просто искам за мен да мечтаеш ..."
"потоците се вливат във реките, реките пък моретата намират, а ветровете горе в небесата на сладостно вълнение се сбират. и всички те се търсят и обичат, от обич няма кой да ги лиши. душите на нещата се привличат, защо не нашите души? виж как върхът целува синевата. вълна вълната гони и прегръща. прокълнато е цветето, когато на любовта на брат си не отвръща. и милва слънцето земята росна. до океана месецът трепти. но всички тия ласки за какво са ако не ме целуваш ти."
"готов ли си за мене да се бориш, на кладата за мене да гориш, да вярваш без да се съмняваш, трънливи пътища до края да делиш? ще ме сънуваш ли, когато съм далече, ще ме мечтаеш ли през всеки иден ден, ще ме гледаш ли в прегръдките ти да заспивам, истински ще бъдеш ли със мен? ще ме догониш ли, когато се обърна, ще ме държиш ли в слабост щом се отрека, ще ме целуваш ли, когато те проклинам, ще се прекланяш ли пред мен дете - жена? или ще ме оставиш да си тръгна, ей тъй - без опит да ме спреш, макар да знаеш, че любовта назад не се обръща, и младост времето не връща! ще се оправдаеш ли със мойта воля - така желая аз и по - добре - без още миг да пожелаеш, да бъдеш с мен до утрешния ден поне?"
"всичко, което ти казах е вярно. всичко, което направих - за теб. всичко, което получих в замяна ... всичко запазих и всичко приех."
"добрите феи са самотници."
"обикнах те с очите на дете. светът е розов в моите зеници. не исках любовта ми да расте до възрастта на чувствените жрици. сърцето си не виждах в пасианс. не бях вале в ръцете на съдбата. обикнах те. дори да нямам шанс. дори да не разбирам правилата. обикнах те. въпросите спестих. дали съм губещ. сам сред печеливши. едно дете обича с порив тих и бъдно е сред много други бивши. ръце протягам. само за да дам, когато друг готов е да отнеме. пристъпя ли към тебе - ще е в храм, във който спира бягащото време. обикнах те с очите на дете. не ме моли! аз няма да порасна! сърцето си не виждам във тесте, разхвърляно по лепкавата маса. в зениците ми обич се таи, която от хазарт не проумява. решиш ли - не залагай на бои! по детски заобичай ме тогава ..."

1 коментар:

just a stranger каза...

Толкова е красиво, нежно, детско, истинско, вдъхновяващо... =)