петък, 24 април 2009 г.

i'm impressed


аз страдам от безсъние, а ти пък не си реален, тъй че и двамата губим по нещо.
и, да, целият пост ще се лута из вероятности, нереалности и глупости, тъй че можете да го пропуснете.
ежеминутно се разпадам на нищожните си съставни части, а след това наново се събирам и тайно хвърлям по някой поглед дали хората случайно пък не са забелязали.
април отново е очакване. не знам какво очаквам, но още от началото на месеца всичко в мен се бе свило на топка и тръпнеше ... а сега април е към края си и не дочаках нищо.
аз съм изтъкана от мечтите си, а ти - от реалности.
защо? защо не сънувам? не спя. не искам да спя. защото заспах и сънувах любов. и се влюбих в този сън. а след това трябваше да се събудя, защото отново закъснявах за нещо.
всеки ден съм различна. сменям трескаво цялата дегизировка според публиката, която ме чака.
да Ви разкажа ли някой виц? о, но Вие искате подкрепа? любов ли съзирам в очите Ви?
и както препускам през себе си, чувствата, хората ... спирам. и го виждам. изминатият път. плахо тръгвам назад по него, казвайки си, че просто ще хвърля един поглед, просто ще ... си припомня. виждам себе си, в костюм и с маска, подходящи за тази епоха. виждам хората, привлечени от фалшивия блясък за устни и красивата рокля. виждам и тези, които съм отблъснала с правдоподобната си облицовка. виждам места, чувам песни, подушвам цветя ...
но това не съм аз. не съм. бях, но не съм. и тези хора ги няма. бяха там, но сега ги няма.
постановка в три действия.
здравей. обичам те. довиждане.

3 коментара:

n3mo каза...

Винаги има и четвърто действие... "Липсваш ми" .... винаги.

Шизофреничка каза...

може би зад кулисите.

Stranger93 каза...

където също действието не спира.