четвъртък, 2 април 2009 г.
време е да съблека наивността си ...
имам нужда от песни. песни, които да знаят как се чувствам. песни, на които да мога да изтръпвам. защото скоро ще започна да пиша, а започна ли да пиша, всичко ще е доста по - реално отколкото искам в момента да бъде.
плача от щастие и от тъга. мечтая и се връщам на земята. вярвам и губя вярата си. обичам и отравям любовта си. казвам истината и лъжа. себе си съм и играя роли. и правя всичко толкова едновременно, че дори не съм сигурна какво диктува всичките ми реакции.
ето ... отидете на екскурзия. обиколете тъмните кътчета на сърцето ми. моля ви, пазете се от онези огромни кратери, които съм натъпкала до горе със спомени, колкото да се правя, че не съм надупчена цялата. и внимавайте, когато се докосвате до туптящия орган, защото ще вземе да затупти за вас. разлиствайте пластовете гордост, страх и безразличие, които го прикриват и предпазват. напишете солидна критика, която още по - силно да го накара да кърви. и ме оставете на мира.
защото се уморих ... да се опитват да ме разбират, да се опитват да ме обичат, да се опитват да ме лъжат и да се опитват да срутят преградите. защото дори когато доброволно вдигна стените, пак виждате каквото ви се иска да видите, а не каквото всъщност ви показвам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар