вторник, 21 април 2009 г.

Безизходна

До болка извървени са пътеките,
до лудост всеки спомен преговарян,
до безумие съм раните превързвала
и до смърт е всеки пласт раняван.

И всяка пролет е трепетно очакване,
за да ме обгърне идващото лято.
И всяка есен – сцена преповтаряна
от зимната пиеса на тъгата.

Дали е преходност? Дали е цяла вечност?
Дали е миг? Един живот побира ли?
Дали оставаш? Или ухае на обреченост?
Или сбогуване отнема силите ни?

И няма приказки, завършили щастливо,
в чиято главна героиня се откривам
- реалността е само друг нюанс на сивото -
и сутрин раждам се, а вечер пак умирам.

1 коментар:

Анонимен каза...

"реалността е само друг нюанс на сивото" - респект!!

(anon)