вторник, 30 юни 2009 г.

театър от сенки

мълчание. убийствено мълчание.
кънтяща безпощадна тишина.
за илюзиите ми – живо наказание,
за любовта ми – смъртна предигра.

а във вените ми хилядите думи,
преплетени в сонетен словоред,
трептят и чакат нерешителните устни
да прошепнат чисто нов сюжет.

един единствен път във стар театър
да оживеят моите цветове,
след всеки акт да има южен вятър,
слънчоглед след всяка сцена да расте.

и там, сред сенките, отново да те видя,
последна реплика, а после – бърз поклон.
наум повтарях я ... оркестъра засвиря
и заглушава любовния ми стон.

3 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Страхотно е...

Marooned каза...

Прекрасно.
Много много ми харесва.
Между другото ,мерси за приятелството ^^

Шизофреничка каза...

не ми благодари, блогът ти определено грабва окото. ^^