вторник, 9 юни 2009 г.

how far can u send emotions ?


задушавам се. разстоянията ме задушават. километрите раздират душевността ми, манипулират мечтите ми и подкупват усмивките ми. влаковете забравиха гарите си, а гарите изоставиха своите пътници на произвола на Съдбата. таблото на чувствата ми е пълно със закъснения, а май вече никой не приютява емоции втора употреба. няма как да дойда при теб, няма и начин да се върна вкъщи. сама се зазидах на тази гара, вградих спомените си в тъжните й релси, думите си разпилях из вагоните, които завинаги безвъзвратно са изгубили посоката си ...
а на гишето вече не продават билети за влаковете, защото никой не желае да ме изпътува. изкарвам прехраната си, играейки пиеси на входа ... макар че не го правя за пари. аз просто ти подарявам душата си.
***
имах калинка на прозореца. малка цветна калинка. имаше толкова много точки, че можех да наименувам всяка моя мечта на някоя от тях. мисля, че беше изгубила пътя си, защото несигурно и объркано обикаляше по перваза, но аз я сложих в дланта си и й помогнах да отлети ...
сигурна съм, че полетя към теб.

1 коментар:

Анонимен каза...

Аз също съм сигурна, че е полетяла към точния човек. =]