i'm not the one reflected in ur eyes.

има нещо красиво в непознатите хора.
обичам да ги наблюдавам и да се чудя как ли живеят и за какво ли си мислят в момента.
и винаги, когато видя някой непознат, се надявам, че има някой, който го обича.
има нещо още по - красиво в малките дечица.
начинът, по който се смеят, е по - различен от всеки друг смях.
начинът, по който се чувстват като истински герои, защото карат сладките си коли - играчки, ме кара да настръхвам.
имаше време, в което вярвах, че мога да спася света.
сега вярвам единствено, че поне мога да опитам.
нека, нека светът се завърта накъдето иска ... а аз просто ще плувам. нямам сили да се боря с течението и нямам сили да губя. или просто ще спра и ще се удавя в сивотата. изборът е един - да обичам или да не обичам ? това е въпросът ... а пък хороскопът ми казва да направя избора си.
е, хороскопът ми казва и че ще намеря любовта в средата на месеца, тъй че ... кой му вярва ?
трябва да познаваш всички нюанси на сивото, за да започнеш да сънуваш цветно. а аз виждам много красота в мечтите, за да се оставя да ме удави реалността.
някой ден ...
някой ден ще ви разкажа за чувствата ми.

моята кутия на Пандора е кутията ми със спомени.
всъщност са две и едната можем да я наречем направо кашонче.
там е всичко - коя бях, коя съм, коя искам да бъда, кой е бил с мен, кой не е бил, кой искам да бъде ... там са глупавите бележки от часовете, картичките от рождените дни, любовните поеми, цветята, които съм получавала ... какво съм давала, какво съм искала да дам, какво съм получавала. там съм аз.
аз всичко помня.
а ти ?