и пак романи. и пак филми. и пак стихове. а в реалността - нищо истинско. и ми омръзна от лъжливи приказки, които свършват още преди да са започнали.
"и те заживели щастливо." кои са те ? и в какво се изразява тяхното щастие ? защото това незавършено и неуточнено изречение не ми прилича на никакъв щастлив край.
напоследък осъзнавам кой е най - големият ми проблем. позволих на толкова много хора да ми казват неща, които да нося с години в себе си и да си втълпявам колко са били прави и да се самообвинявам защо съм такава ...
но, такава съм. такава съм, да. не карам никой да ме обича, нито дори да ме понася ... просто съм такава. и ако реално си готов да ме опознаеш, обикнеш и да бъдеш до мен ... аз никого не гоня. най - много да си отида два - три пъти. защото просто съм такава.
и ще бъде лято. напоследък искам само това.
дните ще се равняват на вечности и всеки един ще е нов. ще обикаляме парковете все едно опознаваме света, ще сядаме в тревата и ще ядем шоколади. ще се смеем, така че да ни гонят от автобусите и ще се правим, че всяка секунда научаваме по нещо ново за себе си. ще пътуваме и косите ни ще миришат на сол, а вечер ще заспивам с глава в скута ти. и ще обичаме ... обещай ми, че ще обичаме.
"бъди посоката на моите лета." или просто бъди там.
а когато дойде есента ... тъжната носталгична есен, която ще изпие с дъждовете си последните капки слънце по кожата ни ... пак бъди там. ако искаш.
разбърквай струните ми ... единствен ти знаеш мелодията.
2 коментара:
Надявам се наистина да бъде там :]
Много хубаво:))) Равълнува ме, особено лятното описание! Приказно лято ти желая и ти препоръчвам да прочетеш "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри, ако още не си го направила :)
Публикуване на коментар