пътувах, за да открия, че няма начин да отида там, където искам.
върнах се, за да разбера, че нищо не ме очаква вкъщи.
обичам да бягам не защото ме кара да се чувствам свободна, а защото спирам да бъда уязвима. някак нещата са под мой контрол, когато бягам. или поне така си мисля. истината е, че съм под контрола на страховете ми ... и ако не с баналности, то поне съм изпълнена със страхове. и оправдания. оправдания, че пак бягам.
вече не пея. песните ми нямат думи. думите ми нямат смисъл. побирам целия ужасен предсмъртен ураган от остатъчните ми емоции в глупавите изречения, които няма никакво значение дали ще прочетеш или не, защото съм далеч. емоционално.
3 коментара:
И накрая разбираш, че пътуването е било основната цел... ;]
и накрая се изгубваш някъде по него ...
... но може да срещнеш някой по този път ...
Публикуване на коментар