петък, 26 юни 2009 г.

натрупани мълчания


пътувах, за да открия, че няма начин да отида там, където искам.
върнах се, за да разбера, че нищо не ме очаква вкъщи.
обичам да бягам не защото ме кара да се чувствам свободна, а защото спирам да бъда уязвима. някак нещата са под мой контрол, когато бягам. или поне така си мисля. истината е, че съм под контрола на страховете ми ... и ако не с баналности, то поне съм изпълнена със страхове. и оправдания. оправдания, че пак бягам.
вече не пея. песните ми нямат думи. думите ми нямат смисъл. побирам целия ужасен предсмъртен ураган от остатъчните ми емоции в глупавите изречения, които няма никакво значение дали ще прочетеш или не, защото съм далеч. емоционално.

3 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

И накрая разбираш, че пътуването е било основната цел... ;]

Шизофреничка каза...

и накрая се изгубваш някъде по него ...

** ...All that I am ... ** каза...

... но може да срещнеш някой по този път ...