събота, 4 юли 2009 г.

всичко бе, сякаш не е било


понякога лежа, гледам тавана и си спомням.
и не че лампата изведнъж започва да дразни зрението ми, и не че въздухът изведнъж бива засмукан от невидим вакуум ... но и задушаването и сълзите са на лице.
спомням си как някога можехме да си говорим, да се откриваме един друг и да обикваме това, което виждаме.
някога имаше значение дали съм там и някога не пропускаше възможност да ми кажеш, че ти липсвам.
някога можех да ти кажа, че те обичам.
някога щеше да ми отвърнеш със същото.
понякога лежа, гледам тавана и се чудя ... дали и ти понякога лежиш, гледаш тавана и мислиш за мен ?

и сега какво ? да подпиша ли с целувка смъртната си присъда ?

9 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Мразя въпросите, които остават без отговор!...

Чувствителен люляк™ каза...

отговор винаги има, само че понякога ни отнема твърде много време, сили, сълзи и обещания, за да го открием.

Така е. Всичко отминава.
Разперва своите крила
над всичко тихата забрава.
'Ако си спомниш пак, ела' -
бе казало едно момиче.
Аз помня, е ответът мой,
че който истински обича,
не може да забрави той.

(:

Шизофреничка каза...

аз не съжалявам, че помня.
а ти, Лю ? *гуш*

и всеки въпрос има отговор ... но дали някой ще ти го даде ?

Чувствителен люляк™ каза...

все пак спомените ни крепят , нали (:

Шизофреничка каза...

спомените ...
... и един зелен ластик !

Чувствителен люляк™ каза...

и лилави балони и гривни <33
о, аз имам и хартиени снимки, на които Ай и боги безуспешно се опитват да си скрият цигарите : D! <33333

Шизофреничка каза...

мрън ! искам видя. ^^
бяха хубави времена. трябва да повторим. (:

Marooned каза...

буф,ами дай скайпо :)

Шизофреничка каза...

mimcais