вторник, 7 юли 2009 г.

любовта ни вечна е, нали ?


най - после мога да ям две топки белгийска ванилия с бисквити и шоколад без да се разболявам.
вече мога и да се прибирам вечер както аз си знам ... със затворени очи и мислейки си, че летя, а всъщност просто вятърът да ме обгръща.
мога да виждам звездите.
ще докосна морето.
няма да спя, за да препрочитам любимите ми моменти от онези ужасно разстройващи книги, а сутрин ще закусвам течен шоколад, гледайки поредния американски сериал.
накратко ... лято е.
но напук на всички клишета ... през лятото имам твърде много време да бъда сама.
сладоледът все пак ще си е сладолед, но винаги ще ми изглежда тъжен и самотен със своята една - единствена лъжичка.
и лошото на това да ходиш вечер със затворени очи е, че често се препъваш, а няма кой да те хване.
звездите ... красивите звезди. а какво да си пожелая като видя падаща ?
и въпреки неописуемата ми любов към морето ... аз съм ужасно лош плувец.
а плача на тези книги и филми, защото са далеч по - истински от нещата, които самата аз изживявам.
накратко ... липсваш ми.

4 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Ненавиждам някой да ми липсва... Нищо не може да е в пълния си блясък.

Charleen каза...

Няма пък да си сама, ПЪК! Аз съм тук цяло лято, всичко което трябва да направиш е да се обадиш..

Шизофреничка каза...

ами аз днес те търсих, глупаче.
и ... ти няма да си тръгнеш ... нали ?

Charleen каза...

разбира се, че няма да си тръгна..
нах, търсила си ме? въобще не съм чула/видяла/прочела.