сряда, 15 юли 2009 г.

някой пак е преравял душата ми и е прогонил хлапето от нея ...

понякога наистина се замислям колко хубаво би било, ако можех за момент да бъда невидима.
не че щях да го използвам, за да бъда близо до някого, нито пък, за да разкривам нечии тайни. нямаше да върша геройства. нямаше да спасявам света.
всъщност понякога толкова много ми се иска за момент да бъда невидима, за да мога да бъда сама. истински.
и за да мога да плача. без никой да гледа.
за да може светът за момент да забрави за мен, защото по - жестоко е да ми показва, че знае, че съм там, а в същото време просто да ме игнорира.
и не е проблемът, че е спрял да се върти. върти се. както винаги. заради това, че знае, че трябва да се върти или защото му доставя някакво удоволствие ... а може би даже, защото танцува някакъв свой си танц с луната ... но той непрестанно се върти.
може би просто не е в правилната посока.
а може и аз вече да не чакам нищо.
не винаги има какво да те тласка напред, но винаги има какво да те дърпа назад.
тъжно, нали ?
даже не е нужно нещо да ми напомня. аз самата съм спомен. така става, когато допуснеш някой да стане част от теб, предполагам.

иска ми се да можех да сложа табелката "няма ме" и хората просто да ме забравят. за момент.
не би трябвало да е толкова трудно.
все пак ти успя.
нали ?

4 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Хах... от няколко месеца насам мисля над един въпрос: Защо винаги става така - именно този, който искаш да ти обърне най-голямо внимение, не те забелязва!??!??!
А защо винаги всички питат, разпитват : как си? какво ти е?
А този човек.. той просто се държи все едно сме с табелка Няма МЕ...

Чудя се дали някой може да ни помогне...?

Шизофреничка каза...

важни са онези изключително досадни бъбриви на - моменти - изкарващи - ни - от - равновесие чудовища, наречени "приятели", които ако щеш и мантия невидимка да си сложиш, пак ти показват, че ... те знаят, че си там. и също така, че ... ти трябва да знаеш, че те са там за теб.
а любовта ?
който обича истински, се завръща ... (:

Snooby каза...

Тук малко ще се отдръпна и леко ще се подразня, защото разбирам че съм от онази така досадна категория "приятели". Не искам да прозвочи грубо (а съм сигурен че ще прозвучи така и ще побеснееш), но това ли са приятелите? Хубаво е да се подвъртят няколко, ама само когато имаш нужда от тях. Тук идва часта в която те се раздават, ти се раздаваш... и когато нещо се случи стават онези "досадни" и "егоистични" същества, които не те оставят на мира. Ужас! Какви приятели искаш? Кажи ми, за да съм този приятел.

Шизофреничка каза...

тук отново си пролича, че човек вижда това, което му се ще да види. ако беше прочел достатъчно съсредоточено коментара ми до край, щеше да забележиш, че се шегувах като описвах по този начин приятелите ми.
но давай, де ... само това ми липсваше.
бъди какъвто искаш ... нали ти обясних ? остави я Мими и си прави каквото искаш.