след теб и птиците забравиха да пеят,
мълчи небето в своя нежен полет,
разлюби слънцето луната и се леят
умиращи звезди от тъжния й поглед.
след теб сезоните забравиха реда си
и дните все един със друг се сливат,
изгорих аз всичките часовници,
намразих монотонното им биене.
след теб сърцето ми забрави да трепери,
то само бавно и болезнено се свива
напук на болката, стреми се да напомни,
че някога във него те е имало.
след теб самата аз забравих да съм себе си
и теб издирвам в неспокойните си сънища,
по струните ми свирят цветни спомени,
след теб ... аз няма да съм същата.
6 коментара:
След това... Останах без думи. Страхотно е! (:
Страшно е нежничък стихът ти. И мил и трогателен...нямам думи...
благодаря и на двете, въпреки че ми се струва, че напоследък думите ми само се спъват.
стига толкова глухарчета. дай да сложим и нещо слънчогледесто. ^_^
в твоя пост ще има слънчогледи, обещавам. ^^ а тук къде видя глухарче, междудругото ?
всеки един коментар ти е глухапче. моят ще е слънчоглед. пък.
^_^
Публикуване на коментар