guess it wasn't real after all

една звезда, две звезди, три звезди ...
падаща.
вероятно ако бях мигнала в този момент, нямаше да я видя. нямах свои желания, но можех да помоля звездата да направи някого другиго щастлив ... нали ?
кръстосах пръсти.
сетих се, че някой ми беше казал, че щяло да има звезда, която за няколко седмици щяла да грее колкото цяла луна. помня, че много се бях ядосала ... не беше честно да има две луни. затърсих я с поглед и доволно открих, че все още я няма.
затворих очи и си спомних, че преди много време ми звънеше в същия час просто, за да ме чуеш. усмихнах се вяло, осъзнавайки, че все пак с надежда докоснах телефона ми, който тихо спеше в десния ми джоб.
усетих присъствие и смутено се огледах.
близо до мен право стоеше малко момиченце с къдрава златисто - кафява коса. носеше невероятно сладка рокличка на цветя, в която предполагам, се чувстваше като принцеса. гледаше към небето и явно търсеше онова, което беше заинтригувало толкова много самата мен.
стори ми се, че съм я виждала някъде ...
когато усети, че я гледам, отвърна на погледа ми, усмихна се и протегна ръка към мен, за да ми подаде цветенце.
взех го от ръцете й, а тя каза "Брой.".
да броя ли ? какво можех да броя ?
явно усети колебанието ми, затова посочи цветенцето и отново повтори "Брой.".
най - после осъзнах какво искаше от мен. внимателно започнах да късам листенцата на цветето, повтаряйки "Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича ...".
въпреки че бях доволна, че най - после съм схванала какво е искало малкото момиченце от мен ... то ме изненада. нацупи се и дръпна цветенцето от ръката ми, повтаряйки "Не, не, не !".
малките й пръстчета продължиха пъргаво да късат листенца, но тя отброяваше по друг начин. "Обича ме, много ме обича, обича ме ..."
ето откъде я познавах ... сетих се за онзи ден, когато на връщане от училище, я бях видяла пред блока ми с една маргаритка.
когато остана едно - единствено листенце, тя ми върна цветето и каза "Много те обича.".
аз откъснах последното листенце и го стиснах в юмрука си. докато съсредоточено го гледах се сетих, че сърцето ми е голямо, колкото него. приближих го до лявата половина от тялото си, а след това отворих ръка и подарих моето "Много те обича." на вятъра.
разроших косата на малката принцеса и прошепнах едно "Благодаря.", а след това станах от бордюра и тръгнах към къщи.
по пътя отнякъде върху косата ми падна малко цветче, което внимателно разплетох и загледах замислено.
безсмислено е да отнемаш душите на толкова много цветя ...
... той не те обича.