понеделник, 14 декември 2009 г.

toi et moi.

* на малкия ми принц.

изписала съм целия ти гръб,
прилежно и хаотично,
отгоре до долу
с целувки и поеми
… до писване.
като струни на китара,
като тетива на лък,
като лунен лъч
опънах всичките си емоции
… до скъсване.
когато ме събуждаш с целувка,
държиш за ръка по обед,
галиш с дъх вечер
ме притежаваш
… до себе си.
хубаво ми е със теб,
хубаво е, че те има,
хубаво е, че си тук,
ще те пазя
… до завинаги.

5 коментара:

Анонимен каза...

'' ... до завинаги. '' <3 <3

wbgenetic каза...

до завинаги и аз <3

.mp

NeMo каза...

Внимавай да не те осъдят за педофилия. Тъй де, ако малкият принц е малолетен :D
пп Сериозно казано- завинаги звучи твърде дълго, дори и за теб :)
пп2- Тоя принц метафоричен ли е, или е реално персона? (:

духовна скитница каза...

ех, Дидо, все гледаш да побутнеш момента. ;d
пп1 това "дори" е още по - странно, казано за непостоянната мен по - скоро. ;p
пп2 кой знае, кой знае ... може и да ми харесва да ви държа в напрежение. (:

NeMo каза...

ПП1 си беше чиста проба сарказъм :Р
И нищо не побутвам. Аз СЪЗДАВАМ момента ;P ^_^

пп Странно е как блогът ти ме кара да напиша- kurus за да ми публикува коментара... :D