събота, 19 декември 2009 г.

последни акорди тишина.

не мога да пиша, когато си толкова близо до мен. когато усещам въздишките ти да кънтят из алеите на съзнанието ми.
не мога да измисля и думичка, докато лежиш върху леглото и ме гледаш с онази любопитна усмивка, а аз се мъча да запечатам върху бялото пространство цялата красота на съществуването ти.
не мога да движа ръцете си, докато са все още топли. топли от дъха ти, от дланите ти, от целувките ти.
не мога да свържа и изречение, докато пеперудите пърхат из тялото ми, докато гласът ти гали слуха ми, докато любовта ти изпълва сърцето ми.
не мога да побера в думи чувствата си, докато те все още преливат от тялото, от сърцето, от гласните струни.
не мога да разкъсам на срички двама ни.
не мога да притежавам едновременно и теб, и думите си.

но за първи път чувствам, че те изобщо не ми трябват.

2 коментара:

* Dreams come true... * каза...

Знаеш ли, четейки редовете се замислих именно, че думите не ти трябват точно сега. (: *гушшш*

Шизофреничка каза...

но би било хубаво все пак да ги има. меченце.