вторник, 1 декември 2009 г.

je ne te quitterai pas.

"тъкмо тогава се появи лисицата.
- добър ден - каза лисицата.
- добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- тук съм, под ябълковото дърво ...
- коя си ти ? - каза малкият принц. - много си хубава ...
- аз съм лисица - рече лисицата.
- ела да поиграем - предложи й малкият принц. - толкова съм тъжен ...
- не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - не съм опитомена.
- ах, извинявай - каза малкият принц.
но след като помисли, добави:
- какво значи "да опитомиш" ?
- ти не си оттук - рече лисицата. - какво търсиш ?
- търся хората - каза малкият принц. - какво значи "да опитомиш" ?
- хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. много е неприятно ! те също така отглеждат кокошки. това е единственият им интерес. ти кокошки ли търсиш ?
- не - каза малкият принц. - търся приятели. какво значи "да опитомиш" ?
- това е нещо отдавна забравено. - каза лисицата. - означава "да се обвържеш".
- да се обвържеш ?
- разбира се - потвърди лисицата.- за мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. и нямам необходимост от теб. а и ти нямаш необходимост от мен. за теб аз съм само лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. за мен ти ще бъдеш единствен на света. за теб аз ще бъда единствена на света ...
- започвам да разбирам - каза малкият принц. - има едно цвете ..., мисля, че ме е опитомило.
- възможно е - каза лисицата. - на земята могат да се видят всякакви неща ...
- о, не е на земята - каза малкият принц.
лисицата бе много озадачена:
- на друга планета ?
- да.
- има ли ловци на тази планета ?
- не.
- това е интересно. а кокошки ?
- не.
- нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
но пак се върна към мисълта си:
- животът ми е еднообразен. аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. малко е досадно. но ако ме опитомиш, живота ми ще бъде огрян от светлина. ще разпознавам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. стъпките на другите ме прогонват под земята. твоите стъпки като музика ще ме викат да изляза от дупката. освен това погледни ! виждаш ли житните ниви ей там ? аз не ям хляб. за мен житото е безполезно. житните ниви не ми напомнят нищо. и това е толкова тъжно ! но твоята коса е с цвят на злато. и когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно ! житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. и ще обикна шума на вятъра в житата ...
лисицата замълча и дълго гледа малкия принц:
- моля те ... опитоми ме ! - каза тя.
- на драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - хората вече нямат време да опознаят нищо. купуват от търговците напълно готови неща. но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. ако искаш приятел, опитоми ме !
- какво трябва да направя ? - попита малкият принц.
- трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - първоначално ще седнеш малко по - далеч от мен, ето така, в тревата. ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. езикът е извор на недоразумения. но всеки ден ще можеш да сядаш малко по - близо ...
на другия ден малкият принц се върна.
- по - добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - ако дойдеш в четири следобед, например, аз ще започна да се чувствам щастлива още от три часа. колкото повече наближава часът, толкова по - щастлива ще бъда. в четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието ! но ако идваш без определен час никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си ... необходими са ритуали.
- какво е ритуал ? - попита малкият принц.
- и това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - именно то прави един ден различен от другите дни, един час, различен от другите часове. моите ловци, например, имат един ритуал. в четвъртък танцуват с момичетата от селото. затова четвъртък е един прекрасен ден ! аз ходя на разходка чак до лозята. ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг почивка.
така малкият принц опитоми лисицата. и когато наближи часът на заминаването:
- ах ! - каза лисицата. - ще заплача.
- това е твоя грешка - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя ...
- разбира се - каза лисицата.
- но ще плачеш ! - рече малкият принц.
- разбира се - каза лисицата.
- тогава не печелиш нищо !
- печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.

[...]

и се върна при лисицата.
- сбогом ... - каза той.
- сбогом - каза лисицата. - ето моята тайна. много е проста: истински се вижда само със сърцето. същественото е невидимо за очите.
- същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- времето, което съм изгубил за моята роза ... - каза малкият принц, за да го запомни.
- хората са забравили тази истина - рече лисицата. - но ти не трябва да я забравяш. ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. ти си отговорен за твоята роза ...
- аз съм отговорен за моята роза ... - повтори малкият принц, за да го запомни ..."

***

s'il te plaît ... apprivoise - moi.

6 коментара:

* Dreams come true... * каза...

Боже, боже... *потреперва и се усмихва*. Обожавам тази книга... <333

Чувствителен люляк™ каза...

йъп. определено трябва отнова да я прочета.

Рейн каза...

" времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна. "

да, затова аз не съм важна.
нищо чудно, че е любимата му книга.

Шизофреничка каза...

аз пък имам желание да изгубя още сто пъти по толкова време за теб. (:

Рейн каза...

докато се гътнем и отвъд (:

C.O. каза...

Писмо до Малкия Принц
by aseta@abv.bg (caribiana)
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

(caribiana.blogspot.com)