вторник, 29 декември 2009 г.

2010 will be awesome ! just because i say so.

2009 беше една от най годините във всяко отношение. и, да, равносметка. и то за втори път в този блог. остаряваме бавно ?

~ януари 2009 ~
както всяко начало, януари беше един преход. преход между несигурната мен и онази, която предпочита да действа. между онази, която постоянно задава въпроси и тази, която не я е страх да даде отговорите.
запознанство с Дидо. доказа ми, че въпреки, че съм независима, може би всяка луничка си има нужда от слънчице. и спорове, спорове, спорове относно съдбата. най - хубавите. (:
осми януари - регистрирането ми в едно23. нещо, което по ирония на съдбата май преоъбрна доста неща, хм ? Стеф, гледай виновно, в ъгъла. (:
януари беше месецът, през който ме накараха малко да порасна. през който ми разкриха още по - тъмните кътчета на поезията. през който ме накараха да пиша, да мисля и да анализирам.
януари беше първото ми бягство, от идеалното, съдържащо всичко в себе си.
нима едно същество, което никога не е достатъчно добро, е достойно да държи в ръцете си самото съвършенство ?
знам, че няма нищо перфектно. но определено имаше частичка от перфектната комбинация недостатъци.
през януари косата ми все още беше дълга, а грешките - същите.

януари в звуци.
януари в картини.

~ февруари 2009 ~
първи реални стъпки в поезията. отрязах косата си и се отдадох на театър - на театралните постановки на силно осветената сцена и на играта зад кулисите - в истинския живот.
аз му показах себе си и той си отиде. а когато най - после започнах да се събирам, се върна, за да обърне всичко отново. и аз пак да падна.
в любовните триъгълници всички ъгли биват наранени. проблемът е, че накрая една от страните бива напълно изтрита, за да се получи просто ъгъл. една изгубена Мимс. а любовта не може да бъде просто ъгъл. те са остри, могат да нараняват. те са недовършени. любовта е кръг - завършеност и безкрайност. две осакатени любовни истории - една позакъсняла и една новородена. две любови на вятъра.
гледах closer и разбрах, че моят изход винаги е бил и винаги ще бъде "i don't love u anymore. so goodbye.".

февруари в звуци.
февруари в картини.
*

~ март 2009 ~
hello, stranger.
бях на ръба и ти ме върна.
един от най - светлите месеци, макар и напълно подчинен на илюзии. но и месецът на истините.
за мен. за маските. за хората.
- наранявам хората, които ме обикнат.
- как?
- оставям ги.
- защо?
- защото ме е страх.
- от какво?
- да не ме изоставят те.

последните дни на моето чмо в 35 - то. и вече нямаше с кого да се крия от 11 - токласниците и да се правим на стена.
и също така ...
но не да чувствам през призмата на страховете си. да чувствам така както само аз мога да си чувствам - с всяка глътка въздух. и сега напук на това, че в София се редуват студено слънце и сняг - в мен е лято. събрах късчетата от себе си и гордо ги държа в кутията, готова, когато положението наистина се закрепи, да наредя всичко наново.

защото аз все пак се влюбих, нали ? да. мисля, че аз все пак се влюбих. и ме беше страх. много. от силата на всичко, което се случваше в мен.

март в звуци.
март в картини.
*

~ април 2009 ~
месецът на очакването и навитачеството. всичко беше притихнало, като пред буря. и, всъщност, дочака.
още помня онова "Никъде няма да се местиш, ще учиш в 35 - то, докато не преповтаряш 9 - ти клас за 19 - ти път !". имах възможността да променя коренно живота и средата си, но благодарение на най - близкото ми чудовище направих правилния избор. да остана. може би все пак обичам София ?
първото ми ходене в зоологическата градина от наистина много време ... но въпреки всичко беше тъжен ден.
r.i.p., пухкава топчице ... знам, че си в заешкия рай и ядеш морковчета до насита.
помня и многоточието.
...
поезия, поезия и вяра.
вяра, че има нещо ... нещо, отвъд видимото ... видимо само за сърцето.
някой си тръгна, друг се завърна и запълни празнината.

април в звуци.
април в картини.
*

~ май 2009 ~
моят месец. от началото до края - незабравим.
добре дошъл отново, страннико.
всичко започна с първото ни парти. под претекст, че ще спя на вила - четвърти километър, illmate. неописуемо ! а после и изгревът над панчаревското езеро ... нищо, че беше хладно и тъмно. нищо, че гримът ми беше размазан.
след това девети май - слънчицето ми кацна в софия. и ми подари най - хубаво миришещата кутия на този свят. и цветни кламери. и картата. <3
потретът, който Блуп ми беше направила. за първи път някой ме беше нарисувал. и също така онова нейно писмо, което ме разплака.
рожденият ми ден. sweet 16 ? глупости. аз съм на тли и половина ! но пък наистина се получи три дни яли, пили и се веселили. и надали имам по - пренаситен с най - разнообразни пожелания рожден ден. само Стеф на колко места ми честити, хм ? ;d
сложих очила. голям шок, колко мрънках за тези две и половина далекогледство и на двете.
второто парти, което всъщност се провали, защото сме мъници и така и не ни пуснаха. и аз, две от най - близките ми чудовища и един полунепознат цяла нощ обикаляхме София. чувствах я с всяка фибра на тялото си. от "дъжда" в онази тоалетна на Петък до търченето за училище и час по руски при класната.
и майските лунички по лицето ми.
и един 30 - ти май. и един дъжд. и една усмивка, нарисувана с маркер, на врата ми.
и много поезия.

май в звуци.
май в картини.
*
*
*
*

~ юни 2009 ~
месецът, през който най - силно усещах липсата на разни хора. разни хора, които само емоционално бяха далеч и такива, за които ми се щеше да разцепя земята на две в стремежа си уж да спестя километрите.
ще запомня месеца най - вече с две пътувания.
едното - Банско. когато танцувах и пях. много. за пъри път ми изправиха косата. и скъсах последната наследница на Късметлийските гривни. когато имах обаждания по телефона до среднощ, защото, може би, липсвах.
и онова уж - бягство, състоящо се в "би трябвало да съм в Елин Пелин, обаче отидох в Пловдив". и усмивки. за първи път от много време отново пътувах с влак. и беше хубаво и сънливо. отляво валеше, а отдясно - не. и Ел и Блуп ми звъняха, за да не пропусна гара Подуене.

юни в звуци.
юни в картини.

~ юли 2009 ~
юли започна с обикаляне на улиците с Денис, който за пореден път злорадстваше, че съм, може би, единственото същество по - дребно от него.
летните рокли и Борисовата. от а до я.
юли, когато накарах Лили да ходим пеша от Плиска до Борисовата и всички ни подвикваха.
юли, когато ми подариха цяла кофа с шоколад, която с Янч, всъщност, не успяхме да изядем. но пък открих единствения човек, който би отреагирал наистина на "хайде да се видим, но си носи лъжица.".
юли, когато тръгнах отново на английски и открих, че винаги съм го обичала и дори любовта ми към френския не е способна напълно да го измести.
юли, когато се роди розовата русалка, която има нужда от целувка, за да й пораснат крака.
юли, когато пишех със замах, думите се лееха и си играех по детски на "обича ме, много ме обича.".
юли, когато ти започна да изстудяваш, а аз да те чакам да си тръгнеш.
юли - първият месец на лятото. или пък началото на края.
toujours cap.

юли в звуци.
юли в картини.
*

~ август 2009 ~
рожденият ден на сестра ми. <3
Али беше в София и аз моментално се превърнах в "пародия на човек" и знаех, че "пътят е натам, но просто не е редно да е натам".
два часа и половина, прекарани на гарата с Янч, в чакане на Стеф. но пък после няколко вълшебни часа с моя Питър Пан и търчене след разни автобуси.
ходенето до Мало Бучино и онази толкова далечна беседка, където се състоя най - забавната игра на "филми".
зоологическата градина. и захарния памук. и мармозетката.
за първи път напуснах границите на България. морето в Гърция с най - невероятното същество на света. и незабравимите спомени за хора, кланящи се в морето, разни двойници и, разбира се, губенето по пътя Олимпик бийч - Паралия - Катерини, когато българското "не" оплете конците. най - хубавото ми море досега.
отново пишех без усилие и нещата станаха изключително Пух Мечо - вски. бялата поезия за първи път.
и жестокото осъзнаване на това, че времето наистина е крадец на емоции.

август в звуци.
август в картини.
*
*

~ септември 2009 ~
последни дни лято, прекарани по възможно най - хубавия начин. с най - усмихнатите чудовища. с надписите по корема ми, относно патенца и обич. със съобщението "моля ви, не ми взимайте Мимито, ей сега се връщам." и отново блясък слънчице.
първото ми лятно кино, макар и в София.
началото на 10 - ти клас и заменянето на лятната летаргия с напоената с животворен дъжд есен.
сбогом, страннико.

септември в звуци.
септември в картини.

~ октомври 2009 ~
месец любов. съжалявам, че никога няма да се науча да бъда спокойна, сигурна и сдържана.
рожденият ден на моето извънземно и идеята с табелките на Янч.
и буф, Тедо.
последното писмо от 64 - те. кутията беше затворена, защото единствените писма, струващи си писането, са онези, струващи си и изпращането.

октомври в звуци.
октомври в картини.
*
*

~ ноември 2009 ~
ноември ? тъп месец. край ! няма да има ноември.
винаги съм била на този принцип. през ноември и февруари винаги губех посоката си.
но през този ноември луната беше посетена от един малък принц, който опитоми лисицата без да взима най - голямата й тайна.
и Кати, която ми подари шарено пони, хербаризира ми глухарче и беше причината за първото публикуване на нещо, за което съм допринесла.
също така един незабравим ден с Али и Кал. и аз в ролята на Джон Ленън. и онези многобройни снимки, които не исках, но, признавам, харесах.
всеки един ден беше красив.

ноември в звуци.
ноември в картини.
*
*

~ декември 2009 ~
и ако ме питате кое е най - голямото богатство, отговорът е лесен.
съществуването ти.
и три незабравими подаръка.
значката "everybody loves me. deal with it." от Янч.
китарата Моугън от майка ми, сестра ми и приятелят й.
и ключето - детелинка от Влади.

декември в звуци.
декември в картини.


2010
и сега ... на прага на новото, непознатото, изпълнетото с шансове и възможности, чаканата глъдка още по - различен въздух, аз съм щастлива.
щастлива с това, което имам и щастлива с това, което ме очаква.
защото това, което най - много искам от предстоящата година е съвсем простичко ...
... нека всичко бъде наред. (:


специално посветено на всички, които правят живота ми приказка.

10 коментара:

Charleen каза...

винаги ще съм момичето, което си носи лъжица, когато го помолиш.
пожелавам ти хубава година, дарлин.. да не взема случайно да забравя на нова година ;d

* Dreams come true... * каза...

Четейки, завиждах /благородно/ на всеки един, който е бил до теб през тази година. На всеки, който се е докоснал до Мимс, но нима и аз не успях поне мъъъъничко? :? Благодаря ти, че писа тези красиви неща и ме караше да се чувствам странно, докато препрочитах всеки ред по няколко пъти. Прекрасна си, не го забравяй.
Ще те чакам и през 2010, тук. (: *мечета*

Wintershine каза...

Тъкмо днес мислех да си пиша равносметката... и някак си, оптимизиращо е да видя, е и ти си пуснала някаква равносметка на 2009. ^^
Беше много хубава година, нали?
Обае това твоето е най-хубаваа равносметка, която някога съм чела, сериозно!

Happy New Year, Happy New Year
May w all have our hopes and will to try
If we don't we migh as well lay down and die


Обичам си те. (hug)

Рая каза...

Винаги ще бъда мимичето, опитвайки се да сбъдне невинните детски мечти...
Защото ти цялата си приказка <3

И те обичам повече от сапунените мехури, звуците на китара, цветовете на дъгата, излетелите глухарчета и падналите звезди... защото всичките живеят в сърцето ти! Завинаги <3

Rx-Ende каза...

Честно казано се чувствам глупаво тези дни. Всички пишат своите равносметки за годината, но аз не мога, защото бе толкова..скучна, че ми е трудно да си спомня детайли от всеки месец xD Но честно казано това е една година, която изживях изцяло с теб. Свързвам всяка твоя дума с по някой спомен за смях по телефона или сладки думички по скайп. ^^

Пък за 2010 мога да си пожелая само на края на годината да можеш да кажеш, че сме се виждали всеки месец ^^

Ай лъв ю Лу

Шизофреничка каза...

жълтур, надявам се и ти да имаш хубава година, а още повече се надявам отново да бъдеш такава голяма част от моята. ^^

* Dreams come true... *, хих. ти си може би сред най - големите почитатели на блога ми, което винаги ме е карало толкова да се чудя, че някой се намира из тези хаотични и неясни шантавелски словосъчетания. но ме прави щастлива. и то много. и, разбира се, че беше част от моята 2009. откакто ме изнамери, оставяше по ценен коментар горе - долу след всяка моя писаница. а всяка моя писаница е събрала в себе си много емоции и истории ... за което благодаря. благодаря, благодаря, благодаря. гуш. ^^ ще се радвам да ме четеш и през 2010. ще се радвам и да има нещо за четене тогава. мече.

Ел, когато попита дали е било хубава година, се сетих за 30 - ти юни, когато се видяхме след като си взех бележника и на Орлов мост ни дадоха едни календарчета, а ние после седяхме на спирката на 72 и ограждахме хубавите дни от последните месеци ... и те бяха толкова много. <3
и аз те обичам, мое цветно Ел. ^^

Рая [представи си колко те обичам, щом не използвах едно друго име], приказната Мен изобщо нямаше да съществува, ако не беше ти да ми напомняш коя съм. надявам се го осъзнаваш. завинаги. (:

Стеф, все пак си най - любимото ми момче. никога не го забравяй.

Plamena Markova каза...

Честита Нова Година, сладур! Пожелавам ти 2010 да бъде още по най... на усмивки, смях, любов и, разбира се, здраве!

NeMo каза...

Нова година, нова ушна кал. Трябва да я чистим! Давайте смело напред! :D

NeMo каза...

Исках да кажа и... Благодаря ти, че се сети за мен. Хубаво е. (:

Шизофреничка каза...

Плам, благодаря, честита и на теб. и надявам се през новата година да се случват много, много, много чудеса, малки и големи, не само на празниците. ^^

Дидо, хубаво е да си мил понякога. много е хубаво. (: