неделя, 13 декември 2009 г.

be everything that u need.

облякох една от летните си рокли. за да почувствам отново ръцете ти, малко над талията ми.
завъртях се като петгодишна в средата на стаята и попитах онзи плюшен мечок, който ми подари, дали мисли, че съм красива.
и тогава осъзнах колко глупаво изглеждах сред онази купчина спомени. сякаш отново бях в прегръдките ти, а ти шептеше в дясното ми ухо да се смея по - тихо. почувствах ръцете, дъха, гласа, аромата. и бях готова отново всичко да подредя ...
роклята - в гардероба.
лятото - в календара.
мечока - в раклата.
теб - в онази далечна алея на съзнанието ми със забранен за посетители достъп, чийто духове разбужда единствено едно точно определено изгарящо мълчание в телефонната слушалка.

3 коментара:

Анонимен каза...

Настръхнах ...

Aquawoman каза...

Спомените са най-скъпото, което ни остава..

духовна скитница каза...

в зависимост от това как си ги капсулирал. (: