събота, 5 декември 2009 г.

sometimes there's so much beauty in the world i feel like i can't take it.

беше тихо и коледно. парк, алеи, звезди, две момичета и един нежен приятелски разговор. темите се меняха, емоциите се редуваха, смехът звънтеше ... и беше приказка.
- и както в онова стихотворение, което ти бях пратила, "тинтява" ... хората просто в един момент се замислят защо изобщо да бъдат такива. какъв изобщо е смисълът да бъда добър човек ?
няколко тона, принадлежащи на един симпатичен sony ericsson разбутаха тишината и аз се усмихнах на себе си, защото знаех откъде идва съобщението.
- да. това наистина е добра причина.

... имах свое собствено слънчице в десния джоб на панталона си.

1 коментар:

* Dreams come true... * каза...

Ох, не знам вече какво да кажа. ;д Обичам да те чета... Обичам! <333