изписвам името ти по редовете на тетрадките. безумни драсканици в момент на слабост. издълбавам го, а всъщност вече има го на сърцето ми с перманентен маркер. и плача често. винаги за глупости. за нещо дребно, нещо наше, нещо истинско. избърсвам сълзите, те просто не помагат. а аз актриса съм и моят съд е журито. а улиците ... проклетите ни улици. всъщност никоя не е към тебе пътят. и всъщност той да е, страхът безумно вкопчва се в душата ми от теб обгърната. и всъщност няма те, а всяка моя крачка твоя е. и всъщност нямам те, а всеки дъх на теб обричам. думи - до лудост преговаряни, мълчание - истинският смисъл. боли ме, но от болката щастлива съм. венозно вкарам я в моето сърце. което твое е, задръж го, няма смисъл да притежавам цвете, неспособно да расте.
и ако сън е, не, не ме събуждайте. и ако реалност е, не искам пак да спя. и ако лъжа е, оставете ме в заблудата, че е истина и няма да умре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар