понеделник, 16 февруари 2009 г.

i don't want to waste another moment of my life without u in it.


осъзнах, че всъщност в моментите, когато съм се чувствала най - самотна, винаги е имало кой да ме държи за ръка и да ми казва, че всичко ще бъде наред.
и тази буря отмина. най - голямата буря в живота ми досега. най - нараняващата. най - животопреобръщащата. и най - безсърдечната. надали реално осъзнавах, че една привидно спокойна вечер на морето, може да разбие живота ми за шест месеца, но успя. а аз я преборих. и за първи път, може би, не се скрих просто в килера, чакайки ветровете да затихнат, а се изправих срещу проблемите, срещу всички, срещу себе си и победих.
бях се затворила и самовглъбила толкова много, че дори не забелязах, че въпреки странното държание, безсмислените плачове и честите безпричинни истерии, толкова много хора останаха до мен ... без да имат идея какво и защо става. останаха просто защото имах нужда от тях. по своя малък отблъскващ извратен начин. ^^
и надеждата се върна. както и вярата. защото те винаги се връщат. каквото и да става, колкото и неща да се провалят, колкото и хора да си отидат от живота ни и колкота и да останат в него, но да ни променят завинаги - аз все още съм си аз, а животът все още си е мой, филмите ми все още се прожектират тайно в сънищата ми, а мечтите ми са по - цветни от всякога. все още чувствам песните така, както ги чувствах преди и все още книгите успяват да разтърсят душата ми из основи. опитвайки се да преборя всички тези гадости и цялата тази злоба около мен, аз всъщност по един начин им се предадох и за малко им дадох да притежават чувствата ми. но те също са мои. всъщност, те са единственото нещо, което е толкова истински мое.
i'm still me. :]

2 коментара:

Silence каза...

Welcome back, моя Фиф. Ние винаги ще бъдем тук за теб (`:

Обичам те!

Шизофреничка каза...

знам. все пак си моят ангел - хранител. *гуш* :]