Преходност
03.02.09 г.
На сцената един отровата поглъща,
умирайки за нещо по - силно от страха
и със същата любов му другият отвръща,
телата им, преплетени, потъват в прахта.
А паднат ли завесите, свалят ли се костюмите,
затихне ли последният сонет за любовта,
гримирани единствено със своите предразсъдъци,
потъва тихо всеки във свойта самота.
***
Времето отне им спомена,
че и те някога обичаха така.
Отговорете ми, веднъж забравиш ли,
каква е на живота стойността?
5 коментара:
любовта.
какво за нея? ^^
Толкова е красиво...
Отново успя да ме разплачеш...
Обичам те мила, благодаря ти, че си моят лъч надежда... <3
благодари ти, че си човекът, чийто лъч надежда съм. *гуш*
красиво...музикално... :) браво
Публикуване на коментар