all i wanna do is find a way back into love.

- наранявам хората, които ме обикнат.
- как?
- оставям ги.
- защо?
- защото ме е страх.
- от какво?
- да не ме изоставят те.

напоследък гледах твърде много истински филми. от тези, които те вдъхновяват и те карат да се вгледаш в себе си. от онези, след които се питаш какво правиш, защо го правиш и от тези, които нанасят фатален удар чрез спомените ти.
любов. не мога да я разбера. наистина ... не мога. колкото и пъти да слагам хората под един знаменател и да очаквам те да направят точно определено нещо ... не мога да ги разбера. не са еднакви. може би чувствата са единственото нещо, което толкова ясно ни отличава един от друг. някога Блуп ми беше казала, че винаги търся доброто в хората и непрестанно заобикалям отрицателни страни. заобикалям, заобикалям, заобикалям ... докато толкова не се оплета, че няма излизане. аз казвам, че мога да намеря единствено доброто в хората. другото не го разбирам. не мога да разбера как някой би искал умишлено да нарани друг, нито как изобщо може да не му пука как ... как с две думи е способен да разруши всичко.
и наистина се уморих да рушат всичко, което изграждам.
хилядите парченца, разпиляни из дните и месеците, които едвам успявам да събера в шепите си, за да ме побутне някой отново и аз пак да търся пъзелчетата, които ме градят. защото отдавна не съм се чувствала цяла. залепям всичко толкова некадърно, че сама трудно си вярвам, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат.
ще успее ли просто някой да ми каже, че всичко ще бъде наред, така че да му повярвам? защото ... всичко винаги е наред, нали? просто понякога няма кой да ти го каже.