сряда, 13 август 2008 г.

always and forever ...



people always leave, right?

решавам разни тестове. които би трябвало да ми подсказват разни неща - как да стана по - добър човек, как да се науча да се харесвам, как ... как ... как ... и все едно и също
преграда
поставяла съм хората зад преграда. не ги допускам до себе си. разни психо - глупости
е, нека ви издам една тайна - преградите само помагат
защото махнах моята ... нда, нямаше я близо три месеца. входът беше напълно свободен. не играех игрички, уморих се от тях и ти разруши всичко
всичко зад преградата
и това става за пореден път ... защото в края боли еднакво, нали?
и сега сменям табелката на "Ще се върна след 15 минути."
а дали ще са точно 15 или дали ще са точно минути ... е, ще се види
пак знаех какво ще се случи
и пак си позволих да мечтая
за да мога един ден да се събудя и да осъзная, че мечтата я няма

I was afraid of getting my heart broken again ...

запознайте се с моята прекрасна саркастична и язвителна страна! приятно пътуване из тъмните дебри на измъчената ми душа, но внимавайте с дупките по пътя, които се превръщат направо в кратери в областта на сърцето
един колан ще спаси живота ви
ако имате късмет и не ви помете сарказмът ми
enjoy

о, и надявам да си щастлив сега. не ме мисли мен ... нали така беше?

1 коментар:

feronia. каза...

Прося си няколко язвителни коментара, като пиша това мнение, но никога няма да се науча да не се бъркам.
Слънчевата ти страна е най страхотна от всички, Мим. И след всички пъти, когато си ме измъквала, искам да знаеш, че ще бъда там за теб, ако някога искаш да си го изкараш на някого или просто да поговориш. (: