четвъртък, 23 февруари 2017 г.

истина

истината винаги излиза наяве, Вятъре.
тя е по-опустошителна от смрачаващия се огън, по-притегляща от океанския бунт и по-заземяваща от покълналата пролет.

жонглирах с идеи, концепции, презумпции, съмнения, теории, знаци, заключения
денонощно.
и в една слънчева стая, в най-примамливото от всичките безвремия, осъзнах как зная всичко, което имам необходимостта да зная, и не откривам повече нито една причина или очакване да се застоявам тук.

известна съм с лекотата на пътуванията си. нося малко багаж, но истината е, че е всичкият ми. аранжирам чисто нова вселена с помощта му, поставям ни в центъра и ако плочата прескочи, танцът се спъне или някой колабира изнемощял от умора - знам как с достойнство да притичам в здрача, когато удари полунощ.
защото не нося нищо със себе си, освен всичко.
и защото никога в последствие не изпитвам страх, отегчение, неприязън или нежелание отново да се върна на дансинга.
това е моята суперсила. това е единственият самонадеян момент, в който се чувствам някак близка до боговете.
когато с наслада преоткривам, че винаги когато има зов любов, който резонира със сърцето ми, ще бъда прилив.
със същия замах, с който ще бъда отлив.
само глупаците остават в проскърцващата лодка на брега.
предпочитам да възпея забравата с русалките.

Няма коментари: