вторник, 16 март 2010 г.

безтебие

[ и всичко в мене тъне във безтебие. ]

прокарах тънка линия през живота си
и кръстих двете половини -
смисъл именувах аз едната,
а другата - безтебие наричам.
и моливът ми честичко се чупеше,
следи остави лекото треперене.
и неведнъж, заобикайляйки забраните,
при теб се връщах. само до разсъмване.
очите си превързах с гордостта си,
слуха - с безумната самозаблуда,
изхвърлих водните боички с цветовете ти
и за поривите станах глуха.
животът ми живее от безсмислици,
от сънища, копнежи и диханието ти,
от самоубийствата, наричани завръщане
там, където нищо не оставихме.

6 коментара:

~ * Little Wonder * ~ каза...

<3333

NaturaL ♥ DisasteR каза...

Толкова красиво и истинско. Някак си и на мен това ми се искаше да кажа. <33

Plamena Markova каза...

Прекрасно е, мило! Поздравявам те за смелостта и умението да пишеш толкова истински :)

rose of the midnightsun каза...

ох много е хубаво...

духовна скитница каза...

усмивки и мечета.

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=lbZfJ2DNxWM