сряда, 3 март 2010 г.

Replay

нещо, написано от Биляна Тодорова [a.k.a. моята Блуп] и посветено на мен, което преобърна вътрешня ми свят и го разчувства до тайни усмивки.

…Всеки път, когато си отидеш.
Всеки път, когато спре света.
Всеки път, когато нямам сили.
Всеки път, когато продължа.
…Всеки път, когато оживея.
Всеки път, когато ме ранят.
Всеки път, когато в друг се влея.
Всеки път, когато пак горя.
…Всеки път, когато имам вяра.
Всеки път, когато ме е страх.
Всеки път, когато се предавам.
Всеки път, когато те предам.
…Всеки път – ти винаги се връщаш.
Всеки път. Ти винаги си там.
И всеки път след теб се преобръщам.
…И всеки път не мога да те спра.

5 коментара:

`Ем каза...

Толкова е искрено и красиво и ... не ми достигат думите просто! <33

Блуп каза...

и толкова посветено на Фиф и показателно за изгнилата ми нервна система, о, да. (:
но благодаря (:

Анонимен каза...

Прекрасно е... Наистина! <33
Късметлийки сте!

NeMo каза...

И после аз съм имал проблеми с Кирчо... ;P

Страхотно е де, няма спор.

А бях се зарекъл да не пиша повече комнентари тук. Посмей само една ирония да ми вкараш, и х**ф ;P

Stef каза...

Просто прекрасно..Всеки се нуждае от някой,който винаги да е там!! =]