…Всеки път, когато си отидеш.
Всеки път, когато спре света.
Всеки път, когато нямам сили.
Всеки път, когато продължа.
…Всеки път, когато оживея.
Всеки път, когато ме ранят.
Всеки път, когато в друг се влея.
Всеки път, когато пак горя.
…Всеки път, когато имам вяра.
Всеки път, когато ме е страх.
Всеки път, когато се предавам.
Всеки път, когато те предам.
…Всеки път – ти винаги се връщаш.
Всеки път. Ти винаги си там.
И всеки път след теб се преобръщам.
…И всеки път не мога да те спра.
сряда, 3 март 2010 г.
Replay
нещо, написано от Биляна Тодорова [a.k.a. моята Блуп] и посветено на мен, което преобърна вътрешня ми свят и го разчувства до тайни усмивки.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Толкова е искрено и красиво и ... не ми достигат думите просто! <33
и толкова посветено на Фиф и показателно за изгнилата ми нервна система, о, да. (:
но благодаря (:
Прекрасно е... Наистина! <33
Късметлийки сте!
И после аз съм имал проблеми с Кирчо... ;P
Страхотно е де, няма спор.
А бях се зарекъл да не пиша повече комнентари тук. Посмей само една ирония да ми вкараш, и х**ф ;P
Просто прекрасно..Всеки се нуждае от някой,който винаги да е там!! =]
Публикуване на коментар