понеделник, 14 септември 2009 г.

she acts like summer and walks like rain.

имам нужда да давам. имам толкова много идеи, толкова много истории, имам неща, които все още не съм споделяла с никого, има емоции, които искам да почувствам и имам любов ... имам толкова много любов.
имам нужда да се раздам до последния си атом, да разкривам вселени и да оцветявам светове. нека те накарам да се усмихваш, да се смееш и да вярваш. нека всичко бъде на игра с едно - единствено правило "Никого да не го боли.". нека нашата криеница всеки път да ни разкрива по нещо ново за другия. нека нашата гоненица никога да не прекрачва границите на забавлението. позволи ми да се науча на търпение, докато играя с теб на пръчки и ми покажи как да не се цупя когато ме победиш на "Не се сърди човече". знам, че съм много непохватна, но нека винаги сме в един отбор, когато играем на топка, а аз обещавам да се науча да правя палачинки в знак на благодарност, че при поредната ни загуба просто си ме целунал по челото.
позволи ми да съм плюшено мече и да заспивам в ръцете ти, ако трябва по цяла нощ ще ти разказвам приказки и ще се изправя срещу всяко чудовище, изскочило от под леглото.
позволи ми да се грижа за теб все едно си най - крехкото създание на света. знам, че и сам ще се справиш и знам, че нямаш нужда от помощ, но аз изпитвам необходимостта да те спасявам.
позволи ми да имам една любима приказка, в която ние сме главните герои. ще я запиша на някоя салфетка и ще ни нарисувам някак смешни отстрани. аз не мога да рисувам, а и ти си прекалено хубав, за да бъдеш пресъздаден, но искам да ни има някъде, заедно.
позволи ми да бъда глупава, досадна, ядосана, щастлива, нежна, топла, объркана, вярваща.
позволи ми да те направя моят Юг.

и ръцете ми винаги са толкова студени ...
подръж ги поне за няколко минути в своите.

тъжно е, че имам толкова много за даване, но може би просто не си заслужава взимането.

7 коментара:

Анонимен каза...

Хах, двете с теб май доста си приличаме. Сигурна съм, че това, което имаш и искаш да дадеш си струва, но дали този, на който искаш да дадеш тези неща ги заслужава и би ги оценил? *гуш*

Жълт Зелен каза...

А може би си права. :)

духовна скитница каза...

@** ...All that I am ... **, ако винаги даваш с мисълта дали ще получиш нещо обратно ... дова истинско даване ли е ? за мен да се отдаваш значи просто някой да ти позволи да бъдеш нещо за него. да сбъдваш мечтите си в него и защото го обичаш ... именно той да е в центъра им. и да градиш всичко върху нещата, които си способен да дадеш.

@C.O., за кое ... за това, че не си заслужава или за това, че имам много за даване ? ^^

Жълт Зелен каза...

За второто. Звучи ми като единственото достоверно обяснение на този парадокс - искаш да дадеш нещо, но никой не иска да го вземе.

Каква друга причина може да има?

духовна скитница каза...

или не иска да го вземе от мен. хората сме капризни същества. (: но може би си прав ... може би. ^^

Ив каза...

"да оцветявам светове"
хайде!

духовна скитница каза...

и нека зеленото оставим за накрая, най - любимо ми е. (: