четвъртък, 13 август 2009 г.

i'm hiding behind the words i speak.

имам две състояния, в които не мога да пиша - когато се влюбвам и когато разлюбвам.
каква ирония.
именно когато съм най - пълна с емоции, оставам безмълвна.

9 коментара:

Анонимен каза...

Всички сме така. (: Просто някак си не намираме думите да опишем каквото и да е било.

люляк™ каза...

абе не всички са така. персонално си е.
о, аз казах ли ти, че се отказвам от любовта >.< да, слагам си табела на челото: моля, любовта да стои далече от мен.

освежаващо е някак.

духовна скитница каза...

по - скоро тъжно. all we need is love, иначе какво ни остава ?

Анонимен каза...

И аз имам нужда от такава табела! xD
Любовта винаги ще я има.. Каквото и да казваме или правил, или каквито и да е табели да си слагаме.

люляк™ каза...

само чее понякога чувствам, че нямам сила да се боря с още чувства.

духовна скитница каза...

@All that I am, да, там ще е, но така или иначе никога не е лесно, не е нужно и ние да я затормозяваме с това, че я пъдим. (=

@Лю, и може би е по - добре изобщо да не чувстваш ? не мисля.

люляк™ каза...

искам известно време.. да си дам някаква почивка.
чувствата ме съсипват по невероятен начин

saty каза...

А на мен много ми се иска да попитам - какъв е по-точно 2рият случай: когато ти разлюбваш, или когато разлюбват теб? защото, аз като разлюбвам, май не се сещам какво правя (то и отдавна не е ставало де, щото аз си бях застопорена на 1 човек доста време), обаче като ме разлюбват... понякога изписвам неща, за които може и да ме е яд после.

духовна скитница каза...

@satyS когато ме разлюбват. твърде непреходна съм и ако някой не ме разлюби, предполагам, че никога няма да се реша да забравя ... а дори и да реша, почти не се получава. не трябва да те е яд за нещо, което си написала ... дори за част от секундата то все пак е било част от теб, а ти трябва да обичаш всяка част от себе си, дори и не толкова приятната, нали ? това е първата стъпка и другите да те обичат. (: