петък, 14 август 2009 г.

друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи ...

бях забравила колко много обичам София през лятото.
може би именно тези топли три месеца са единственият период, през който се чувствам наистина привързана към този град.
и всяка година, когато юни приключи ... аз се влюбвам отново и отново.
първо се влюбвам във вечерите. когато въздухът ми мирише на захарен памук и ванилия и когато небето придобива онзи специфичен лилав оттенък, който шепне "лято". когато се прибирам във вкъщи, минавайки през онази вълшебна детска площадка, където редовно ме среща съдбата. когато хората се усмихват.
след това се влюбвам в мириса на въздуха. сутрин винаги е на кроасани. улиците са пусти, а на мен ми мирише на кроасани и мислено ги съчетавам с шоколад. по обяд мирише на сладолед с ягодов сироп. от машина. винаги когато усетя този аромат, на мен също ми се дояжда, но рядко си взимам. тъжно ми е да ям сладолед сама. а вечер - ванилията. тази ванилия, която предразполага към нежност и влюбване.
градинките. и най - вече Борисовата. с всяка скрита беседка, всяка пейка, за която хвърлям толкова усилия при преместването ... сухото езеро, което вече не е сухо и ми прилича на гората на Мечо Пух. слонът и онези люлки, на които веднъж Мечо ме завъртя и аз пищях и се смях едновременно, когато се разплитаха.
дните. всеки ден София е различна. веднъж - спокойна и сякаш забравена от останалия свят, всички са се изпокрили от жегата, магазините са затворили, защото са във ваканция, а ти обикаляш безцелно улиците и се надяваш да не срещнеш никого, защото ще развали момента. друг път - цели тълпи от хора. едни отиват на мач, други - на концерт, а трети са чули за онова изложение, на което случайно попаднахме. глъч. но от онзи, приятният ... когато имаш чувството, че сред тълпата има някой, за когото си струва да си изгубиш гласа от викане.
улиците в квартала ми. малките криволичещи улички, които задължително са излезли от някой любовен роман. спускат се нежно надолу и винаги ме отвеждат точно там, където искам да стигна. по тях няма как да се загубя ...
училището ми. 38 - мо. осъзнах, че съм влюбена в София именно когато за първи път прекрачих прага му вече като ученичка в 35 - то. сграда, която е способна да ме усмихва ... пожелавам на всеки да намери по една такава.
и просто всяка ... всяка част от София, която по някакъв начин носи в себе си един отдавна забравен приключенски дух.
бях забравила колко много обичам София през лятото. колко жалко, че то е към края си.

13 коментара:

** ...All that I am ... ** каза...

Толкова красиво и мило написано. <3
Искаше ми се да мога да сбъдвам желания. Тогава вечно щеше да бъде лято, вечно за теб, за да може да се радваш винаги на София през топлите дни. (:

Шизофреничка каза...

благодаря, мила, гуш. но истината е, че така е по - хубаво ... чакам с трепет всяко лято, а накрая го изпращам подобаващо. ^^

** ...All that I am ... ** каза...

Моля ^^ *гуш*
Ами добре тогава хД. Бих го направила по-продължително. хД
Както и да е... Не мога, но бих искала. (:

Чувствителен люляк™ каза...

''И после - нека си го признаем, Лио, човек не иска в е ч н о да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? След време човек престава да го забелязва. Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.''

(:

Noonshine каза...

аз много обичам София и през зимата.
и през пролетта.
а лилавите нощи вече не са същите. *въздъх*

Блага каза...

Поздравления, Мимс, чудесен блог!
Получаваш награди

http://blagab.blogspot.com/2009/08/blog-post_17.html

Charleen каза...

Видя ли, че обичаш София? Няма значение дали е зима или лято, важното е, че има период в годината, когато я обичаш.. (:

Шизофреничка каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Do каза...

Немога да повярвам колко си кадифена и талантлива... No words!

Шизофреничка каза...

@Do, нямаш идея колко благодаря за коментара ти, въпреки че го чувствам доста незаслужен.

Do каза...

И скромна!
Понякога цинизъм изпълва сърцето ми и се чувствам изхабена. Но когато чета текстовете на едно непознато момиче, толкова младо и зряло се изпълвам с надежда... за всичко... и най-вече за това, че още има хора като теб! Желая ти ванилови и кроасанени ...последни летни дни и онова мъничко усещане, което лекичко ти пари в душичката. :*

Шизофреничка каза...

благодаря отново. наистина имах нужда от нещо такова ...
а с тези красиви и разтърсващи неща, които пишеш, няма начин да си изхабена. красиви думи - красива душа. (:
аз пък ти желая летни вечери с лилаво ясно небе и падащи звезди, изпълняващи желания. ^^

Do каза...

Сега е мой ред да ти благодаря :))))