пиша това за хората, които гледат любовни филми. и плачат на тях.
за хората, които слушат любовни песни. и ги чувстват.
за хората, които забелязват красотата на влюбените двойки в автобуса.
за хората, които галят улични кучета. с бълхи.
за хората, които вярват. вярват в любовта.
човек винаги има нужда да обича нещо. когато не е човек, то е животно ... или работа ... или някой сериал ... някоя книга. нещо, което да попива емоциите ни. нещо, което да оцветява дните ни. нещо, което да придава смисъл на простичките неща в живота ни. нещо, което да прави ставането от леглото смислено. нещо, което да прави заспиването вечер една идея по - трудно, защото ... понякога реалността е по - хубава от сънищата.
истината е, че гледах "Дневникът на Бриджид Джоунс" и почувствах филма толкова мой, а героинята толкова като мен, че нямаше как да не пиша.
емоциите, които подтисках вече месец, просто излязоха наяве. и изпаднах в онези уязвими моменти, когато просто имаш нужда да бъдеш обичан. да бъдеш обичан без условия, без препятствия, без "но" - та ... да бъдеш обичан като в приказките, сега, утре и завинаги. да бъдеш обичан какъвто си, защото ... каква съм аз?
аз съм едно до болка усложнено момиче, което никога не знае какво иска, което никога не знае къде са му нещата, което може да се държи по - мило с животните отколкото с хората и което вече го е страх да показва чувствата си. защото за жалост стана толкова лесно да описвам емоции, които не изпитвам, отколкото да призная тези, които реално съществуват.
непохватна съм. много. говоря. много. твърде много. и то глупости. не съм печелила напоследък конкурси за красота, но с радост разглеждам снимки на красиви хора и им се радвам. смея се. много. и обичам. силно.
"because every time i see u, u seem to go out of ur way to make me feel like a COMPLETE idiot. and u really needn't bother: i already feel like an idiot most of the time anyway."
и се чувствам като идиот. защото за пореден път пуснах човек, когото обичам с цялото си сърце, просто да си отиде ...
просто защото е по - лесно ...
просто защото повечето хора, прекарвайки определено време с мен, рано или късно го правят ...
не ми пука вече кой ще прочете всичко това, просто ще избухна.
опитвам се да бъда добра. опитвам се да бъда мила. опитвам се да оценявам нещата, които притежавам ... този живот, тези хора, които познавам - всичко, което обичам ... опитвам се да го оценявам и да го оползотворявам. опитвам се да бъда такава, каквато хората искат от мен да бъда и в същото време да бъда себе си. опитвам се да се усъвършенствам, за да не наранявам никого, да не обиждам никого, да не разочаровам никого. и какво получавам?
какво получавам?
к - а - к - в - о
п - о - л - у - ч - а - в - а - м?
вече сама успявам да се успокоя, когато плача. скоро ще се науча и сама да се обичам и няма да имам нужда от никого.
писна ми да ме съдят без да ме познават. не съм студена ... това, че не се хвърлям на вратовете на хората не означава, че не изразявам по милиони други начини колко много държа на тях. не съм прекалено предпазлива. това, че не допускам веднага всеки до себе си означава просто, че подбирам по - внимателно хората, на които да позволя да ме видят такава каквато съм. означава, че понякога ме е страх как ще реагират, когато го направят. очите ми не са безизразни.
омръзна ми да ме преценяват според външния ми вид. ооокей, когато спечеля Мис Свят, обещавам да ви се обадя. ;]
омръзна ми да ме преценяват според музиката, която слушам. не съм метълка, не съм чалгарка, не съм рапърка, не съм емо, НЕ СЪМ НИЩО.
писна ми един определен член на семейството ми да ме наранява без да вижда какво, по дяволите, прави. никога никой не ме беше отблъсквал толкова силно от себе си без дори да усети както той успя за няколко месеца.
писна ми да ме слагат в разни норми, рамки, общи знаменатели или каквото - там - се - сетите. не се вписвам. не искам да се вписвам. и няма да се впиша просто за да не бъда вечния аутсайдер.
и грозното патенце стана красив лебед ... тогава пауните му се изсраха на бялото.
колко е хубаво, че е Коледа. кара ме да обичам студеното време, да се тъпча с коледни меденки и да пия горещ шоколад. кара ме да обичам принципно хората, да не ставам алчна, а напротив, да изразходвам всички спестявания за подаръци, да не мисля за себе си, а напротив, да правя всичко това за другите. кара ме да наблюдавам обикновени лампички с екстаз, да въздишам по снежинки и да попивам с поглед всяко движение на хората по ледените пързалки. :]
Коледа е празник за хората и чувствата им ... празник, който ни вдъхва смелост да обичаме, да позволяваме да бъдем обичани и да казваме истината.
и Нова година ... ех, започнаха хората вече да си правят равносметки, започнаха се новогодишните обещания, започнаха да се усещат носталгията и надеждата. ^^
какво беше за мен 2008?
януари ~ рожденият ден на най - добрата ми приятелка! ех, колко места обиколих в издирване на ръкавички с шапчица. също така се запознах с най - симпатичната продавачка на сувенири, в чийто магазин влязох главно защото умирах от студ. имах и една зимна измислена любовна приказка. беше хубаво. ^^ а и започнах да усещам 35то като нещо повече от "онова ужасно училище, където имах глупостта да се набутам.".
февруари ~ както всеки останал февруари, и този премина под знака на Св. Умир [a.k.a. Валентин]. наистина ли ... наистина ли е нужно цялото това позьорство на този ден? наистина ли ... наистина ли на хората им трябва определен ден, в който да е прието да изразяват любовта си? и трябва ли да бъде предадена тя по тези банални, лигави, отблъскващи вече начини? не е ли именно скрита в онези неща, които не се продават, които никой друг няма да разбере? .. и дали мразя 14 февруари просто защото всеки път го посрещам сама?
март ~ такъв динамичен месец ... всъщност не съм сигурна какво точно правех, дали правех нещо. училището и лудата ми класна изяждаха цялата ми енергия ... уроците по Френски оцветяваха съботите ми, а животът бе песен.
април ~ непрестанно се събуждах с усещане, че ЩЕ СЕ СЛУЧИ НЕЩО. нали знаете? онова притеснение, онази несигурност, предвещаващи буря ... и никога не сте сигурни дали бурята ще ви унищожи из основи или ще ви донесе така чакания дъжд.
май ~ май ... винаги ми носи такова щастие този месец. дали защото е моят [родена съм през май] или просто защото е толкова пролетен и слънчев - не знам. имах най - незабравимия рожден ден на света, празнувах го два дни като тежкар, но истината е, че ... май месец ми донесе нещо много по - хубаво - любов. едно прекрасно меченце, което оцветяваше живота ми пет месеца.
юни ~ фотосинтезирах, хранех се с любов. започнах едно лято, което винаги ще помня.
юли ~ месец в който се отчайвах и се изпълвах с надежда ... месец, в който се препъвах и винаги имаше кой да ме вдигне от прахта. винаги имаше един буболец, който да ми напомня, че въпреки всичко, въпреки всеки, въпреки самите нас - има любов. и аз му вярвах.
август ~ плачех непрестанно. за първи път разстояние успя да ме пречупи така. видях морето ... морето, за което въздишам по цяла година. ядох желирани бонбони и открих една от най - големите мании в живота ми - one tree hill.
септември ~ прощавах повече отколкото трябва, обичах повече отколкото е здравословно, раздавах повече отколкото имах, смях се повече отколкото плаках, плаках повече отколкото е нужно, научавах повече отколкото исках ... общо взето - чувствах на пълни обороти.
октомври ~ обичах. обичах. обичах. обичах истински, лудо и дълбоко. обичах до безсъние, до изнемога. обичах до полуда. обичах, давайки всичко. обичайки, оставяйки се уязвима. обичах те. обичам те. и по някакъв начин винаги ще бъдеш в сърцето ми. обичах като по филмите, като в песните, по - силно отколкото в приказките, по - истински отколкото в стихотворенията. обичах все повече и повече с всяка нова глътка въздух, която поемах. и не можех да поема такава, ако този, който обичах не беше до мен. броях секунди, минути, дни и седмици ... и обичах. така както ви пожелавам и вие някой ден да обичате.
ноември ~ никога не съм обичала ноември. той е един есенен месец. един дъждовен и тъжен есенен месец, през който всичко се обърква. есен, през която мечтите окапват и есен, през която сълзите валят с дни. едно запознанство преобърна живота ми.
декември ~ както всеки декември, и този е някак ... като за сбогуване. правя си изводи, откривам нова философия или просто се превръщам в познатата стара Мими. променям ... променям като за последно, за да мога да живея по нов, по - хубав, по - усъвършенстван, по - красив начин през новата година. и много Питър Пан. :]
дано винаги имате с кого да споделяте Коледа. и дано този човек да успява да казва "всичко ще бъде наред" така, че да му повярвате на мига.
а за 2009? щастие, приятели, семейство, усмивки, шоколад, зелено, захарен памук, море, Мечо Пух, мечти, песни, кламери, помагач - отварачки, любов, изненади ... и всичко наистина да бъде наред. ^^
защото то винаги е.
просто понякога няма кой да ни го каже.
[11:46:43] луничка :] каза: ама наистина имаме блооог
[11:46:45] луничка :] каза: наииистина
[11:46:47] луничка :] каза: коя дата сме ?!
[11:46:50] луничка :] каза: 20ТИ
[11:46:55] луничка :] каза: колко хубава дата
[11:49:37] луничка :] каза: не мога да се нарадвам, че имаме блог
[11:49:40] луничка :] каза: (wasntme)
^^
http://itsloveactually.wordpress.com/
love actually is all around ^^
чувствам се все едно някой в последния момент е решил да промени из основи сценария и не се е сетил да ми каже да си науча репликите
ще ми се да изпратя всичко по дяволите. уморих се. уморих се да крия това, което чувствам просто защото няма нито смисъл, нито е правилно да го чувствам. уморих се да обичам, когато не ме обичат в замяна. уморих се да давам ужасно много на хора, които не ми отвръщат с почти нищо. уморих се да мисля, уморих се да чувствам, уморих се да вярвам, уморих се да обичам, уморих се да крия, уморих се да премълчавам, уморих се ...
старах се да издигна толкова хора от пепелта, а сега дори няма кой просто да ме поизтупа и да ми пъхне топка доверие в десния джоб ... защото се уморих да ми говорят с клишета и да трябва да надробявам чувствата си на прах, за да бъдат смлени от нечии мозък
странно колко много лъжи мога да изрека, а как никога не мога да кажа какво наистина чувствам
обичам те? oh, whatever, nevermind (:
