и ако в нечия черупка ти осъмнеш,
независимо е после накъде
ще ви разсипят лекомислени фъртуни
защото няма допир без бразда,
издялкани сме всички от човешката,
макар и мъчна за признаване вина
да търсим вечно някого във тъмното
и да намираме се нас си всеки път
и да ни души като че юли за гърлата
едничък залък тежък като сън
по изгрев и разсечени в асфалта
са стъпките, с които се следим,
необратимо безусловно закъснели
щом още свята е в гърди да приютим
в нашто светло чувство вярата
Няма коментари:
Публикуване на коментар