срещни ме там, където светлина
целува космическото небитие,
където макове цъфтят
от раните,
където дъжд измива
първородната ни кал,
където язовирите не са отровни,
а утоляват жаждата на търсенето,
където планината
е премеждие,
където сетива затихват,
унесени във люлка от безвремие,
където никога не ще
остареят мечтите ни,
посивеят очите ни,
загубят опора краката ни.
срещни ме където
гората грижливо с шума
завива светулките сутрин,
срещни ме там, където
аз и ти разтваряме се в ние.
срещни ме там, където
вече
съм.
1 коментар:
да ги изживеем тез Игли
Карфицата бляскава,
искряща, неземна мечта!
свидна моя - пронизва ме в деня.
ненавиждайки теб -
нанизах се на нея, Тя.
вълкът трактат си пише,
за себе си в нощта.
татуирани артерии реже,
не разбира пак света.
и горския Цар го питам:
"как скитница под планински ясен мене ме доведе?"
а той прошепва:
"пазете Иглите!
само с Игли вие сте деца!"
* * *
но Отвъд ми е Топлийката.
* * *
ти си тук,
но за теб бях само - втория човек.
ти си тук,
но за мен си вече просто -
цветето пробило път във пясъка.
водосточната тръба изритана -
нощем вместо тебе си целувам.
пеперуди на колекция - тайно си бленувам.
сладък сън..
не, избирам:
с мухите скверно ще пирувам.
в ешафодна зона - глава си днеска аз търгувам.
та нали чрез вас научих: на безистена за..
за творец ръждясалите си сълзи на тъмно да дарувам.
на тъмно - съдби ни да стругувам.
--------
ей т'ва е специално за теб, 'щото прати прегръдка на предишния коментар.
прегръдка и от нас!
човек като прегръща, приема другия такъв какъвто е.
потъва в него.
слуша сърцето!
чувства! не мисли!
ако някой ден решиш да ни прегръщаш истинската си земи едно легенче.
става и китайско - от магазините за левче.
може да се упражняваш и на счупеното стихче.
но така както виждаме, май няма да се срещаме и там къде описваш.
то никой не го иска т'ва.
никой не го може т'ва..
Публикуване на коментар