вторник, 25 август 2020 г.

да го изживеем тоя живот

срещни ме там, където светлина
целува космическото небитие,
където макове цъфтят
от раните,
където дъжд измива
първородната ни кал,
където язовирите не са отровни,
а утоляват жаждата на търсенето,
където планината
е премеждие,
където сетива затихват,
унесени във люлка от безвремие,
където никога не ще
остареят мечтите ни,
посивеят очите ни,
загубят опора краката ни.
срещни ме където
гората грижливо с шума
завива светулките сутрин,
срещни ме там, където
аз и ти разтваряме се в ние.
срещни ме там, където
вече
съм.

1 коментар:

Анонимен каза...

да ги изживеем тез Игли

Карфицата бляскава,
искряща, неземна мечта!
свидна моя - пронизва ме в деня.
ненавиждайки теб -
нанизах се на нея, Тя.

вълкът трактат си пише,
за себе си в нощта.
татуирани артерии реже,
не разбира пак света.

и горския Цар го питам:
"как скитница под планински ясен мене ме доведе?"
а той прошепва:

"пазете Иглите!
само с Игли вие сте деца!"

* * *
но Отвъд ми е Топлийката.
* * *

ти си тук,
но за теб бях само - втория човек.

ти си тук,
но за мен си вече просто -
цветето пробило път във пясъка.

водосточната тръба изритана -
нощем вместо тебе си целувам.
пеперуди на колекция - тайно си бленувам.
сладък сън..

не, избирам:
с мухите скверно ще пирувам.
в ешафодна зона - глава си днеска аз търгувам.
та нали чрез вас научих: на безистена за..
за творец ръждясалите си сълзи на тъмно да дарувам.

на тъмно - съдби ни да стругувам.

--------
ей т'ва е специално за теб, 'щото прати прегръдка на предишния коментар.
прегръдка и от нас!
човек като прегръща, приема другия такъв какъвто е.
потъва в него.
слуша сърцето!
чувства! не мисли!

ако някой ден решиш да ни прегръщаш истинската си земи едно легенче.
става и китайско - от магазините за левче.
може да се упражняваш и на счупеното стихче.

но така както виждаме, май няма да се срещаме и там къде описваш.
то никой не го иска т'ва.
никой не го може т'ва..