this ain't a love song

и все едно не знам, че днес си тук. и утре на разсъмване пак ще имам ръката ти
в моята, дъха ти по шията ми, гласът ти, гъделичкащ ушната ми мида ... и очите ти, мамка му, очите ти и всичките вселени, които разкриват.

и все едно не знам, че си истински. и все едно, че никога не си ми казвал тези думи, които ме стъписват и прокарват нервно длани по сърцето ми, извайвайки поредната изящна до болка гънка. само за да заспя разтуптяна и в следващата лична тишина да ги преоткрия отново. с присъщите удивление и трепет.

и все едно не знам, че сме възможни. на точно тази планета, която ме беше уморила с въртенето си и изхвърлила от границите си. с точно тази мен, която ме беше изтръскала от петите си, която ме беше смачкала като употребен фас, а после дълго ме носи на подметката си. по точно тази пътека, с камъчетата - разноцветните, с преспите от любов, с пролетта и глухарчетата, с ямите, траповете, с липсата на крайпътни знаци и губенето.

и все едно си алкохолно опиянение и чакам ефектът ти да отмине, само и само да се убедя на сутринта, че пак ще сме толкова хубави ...
... безумно настанили се в магазина, докато изпробваш всички китари, а ръцете ти улучват струните на сърцето ми.
... глуповато висящ под прозореца ми за един безсмислен шепот и толкова рошавост.
... със светлината от монитора по лицето ти и шумолящата печка, толкова надминаващ я със слънчицето, което се е скрило в сърцето ти.
... с птеродактилите в коремите ни.
... с вплетените ни ръце и събуждането по никое време, за да откраднеш половината одеало.

и все едно,
и сякаш,
и може би,
и примерно,
и да кажем,
и защо пък не
при тези невероятни обстоятелства
не повярвам, че
всеки непослушен кичур от косите ни,
всяка закачлива усмивка
и всеки пожарен допир
не са любов,
мое любимо момче от килера.