лудата в мен.

не мога да дишам
от погледи.
не мога да чувствам
от маски.
не мога,
задъхват ме ролите.
предавам се.

искам навън.

не мога да стисна
ръката ви.
сълзите напират,
душата
пищи.
ушите заглъхват
от дълго мълчание.
наздраве ! полейте
поредната смърт.

***

на влизане
винаги е трудно.
на влизане,
когато тилът ти пари
от думи и погледи.
на влизане
винаги се препъвам
в достойнството си.
и то остава там,
нейде на стълбите.
нейде назад.
забравих го, за да мога
да хвана ръката ти.
за да можеш
да избягваш очите ми.
за да мога да замаскирам
липсата ти
с танц.
някъде към средата
губя куража си.
някъде към средата
ритъмът ми забравя
да следва хода си
и аз залитам
към пагубната,
тъй пагубна
слабост –
прокарвам зеници
по повърхността
на публиката,
за да те
открия.
на тръгване
винаги е най – трудно.
тъй като си имам
едно сърчице,
една душичка,
едни ръце,
едни очи,
едно тяло,
тръпнещи в очакване
и напоени до атомите си
с пагубната,
тъй пагубна
несигурност.

и аз не знам какво да я правя.
цялата тази любов.