сряда, 16 март 2011 г.

good times gonna come.

засилвам се към ръба на пропастта, където лежат всичките ми страхове,
където е побрана цялата ми лудост.
сядам и започвам да люлея краката си,
тактувайки си последната песен, която обикнах.
прекрачвам една по една всяка граница,
разбивам всяка една стена
и само се моля да не е скоро моментът,
в който ще съжаля, че съм го направила.

като при някоя детска игра всичко е начертано в пясъка -
"здравословна привързаност" ... това понятие изгуби значението си.
докато никой не гледа, с крак ще залича окръжността около себе си
и ще я поместя с няколко сантиметра
към теб.
дано ми простиш нечестната игра.
дано ми простиш, че понякога докато прескачам от квадрат на квадрат
из шахматното поле, което ни дели,
настъпвам нехайно някоя от линиите.
и те болят, а аз губя равновесие.

нежна светлина пробива защитата на щорите ми,
нима е пролет ? слънцето гали крака ми,
измъкнал се изпод одеалото.
под клепачите ми избухват фойерверки
в хармония с целувките ти.
очертанията ни съвпадат,
а после се размиват
и настъпва
хаос.
а аз се задъхвам от желание
да те обичам.

2 коментара:

* The heart's whisper.... * каза...

Ох, да се задъхваш от това желание е неповторимо. ^^

undisclosed каза...

така е :))