обречено

дъждът ме боли и крилата ми
слепват в глухото утро,
онемяла напълно в душата си
ден след ден след тебе препускам.
ден след ден се препъват нозете ми
в поредната вяла въздишка
и безброй драскотини ръцете ми
белязаха с вечната нишка
на гонитбата с края предречен ...

... сантиметър все не достига,
пръст по пръст се от тебе отделям,
къс по къс се сърцата раздират
и една си самотност споделят.

уморена, застинах във времето.
и сякаш всичките рани не стигаха,
та от днес да нося и бремето
на любовта ми към тебе - стихията,
която за миг се прекърши
и от страх от своята сила,
тя от зрънце още научи,
че от много любов ...
... се умира.