отиваш си бавно и душно и пусто
отиваш си рано
отиваш си тихо
а нишката, дето с все сила ни свързваше,
тетивата на лък е, прежулен от свирене,
и песента ти е друга, за друга отнася се
прозявка в саксия
нашата пролет оказа се
гърбът ти следа е от чужда намеса
стъкло във окото на Кай е претекста
но виновна съм аз, и по род, и по име,
кармично те губя,
безучастно боли ме
вече нищо не ще е фатално и нужно,
напразно звездите ни пиха до дъно
неволна била е вселенската грешка,
само смъртните считат го
за съдбовна намеса
отиваш си бавно и душно и пусто
неотложно и кротко
лесно и чуждо
Няма коментари:
Публикуване на коментар