сряда, 20 януари 2010 г.

we had made a wish that we would be missed if one or another just did not exist

свивам се на топка,
притихнала, неспокойна,
с включен защитен механизъм
като малко таралежче
на дъното на чувствителността си.

~~~

пак започна да пише писма
и да ги пуска в кутията.
"неизпратени", гласи капакът.
пак всяка нощ ляга да спи
и се надява сами да стигнат до теб,
съдбата да не ви е забравила.

а на сутринта ...
... да я събуди отговор.

~~~

отидох до банята, за да проверя как е косата ми.
рошаво ми е.

~~~

любовта й не е само един цвят. тя е гама. тя е дъга. тя е смесица от водни боички. от темперни боички. от crayons. от кохинор.
любовта й няма посока. юг я кара да си припомня, изток - напомня й за морето, запад - дом, север - завършеци.
любовта й не притежава никакви физични характеристики - не тежи на никого, няма плътност и не може да бъде видяна [същественото е невидимо за очите], не е разтворима във вода.
любовта й притежава безброй много вкусове. има си захарен памук. и ванилия, белгийска ванилия с бисквити и шоколад. а когато навън всичко е заспало напомня на топла мусака, направо от тавата.
любовта й мирише на желирани бонбони. или пък беше на лилиум. защо не и на самотност.
любовта й се лута между непостоянство, непреходност, вятърничество и вечност.

единствената константа на любовта й е, че е твоя.

~~~

Кати каза: ти си нещотърсач.

просто търся някого. понякога.

3 коментара:

NeMo каза...

*ананас*
Захараен памук! Забравила си глухарче :P

~ * Little Wonder * ~ каза...

Любовта си Ти, Мимс! <3

духовна скитница каза...

~ * Little Wonder * ~, благодаря за усмивката, прекрасна.

Дидо, аз никога не забравям глухарчетата.