сряда, 27 януари 2010 г.

je vis notre amour, en solitaire.

на Блуп, защото е ангел и си имаме всичко.

дъх на лято, пренаситен
с череши. и също
ванилия. и също
кокос.

неспокойно момиче с плахи стъпки
обикаляше около една гара
и търсеше пътя си.
щеше да й отива ръчен часовник,
да го изважда от време на време
и да мери вечността.
най - интересното й качество
бе фактът, че може
бързо да обръща думи наобратно.
най - голямото й постижение
беше присъствието на тази гара
и простичкият факт, че е останала.
имаше цветна рокля,
разказваща историята
на две звездички и една луна
и може би как често се получава така,
че някак различното
е също и излишно.
момичето с очи рисуваше ...
син влак на релсите.
и момче на прозореца.
и как й се усмихваше
по онзи специален свой
"обичам те" начин.

тъжно момиче с тежки стъпки
обикаляше около една гара
и чакаше вярата й да свърши.

1 коментар:

вятърна каза...

оби-чамте.

гушкодав.