je vis notre amour, en solitaire.

на Блуп, защото е ангел и си имаме всичко.

дъх на лято, пренаситен
с череши. и също
ванилия. и също
кокос.

неспокойно момиче с плахи стъпки
обикаляше около една гара
и търсеше пътя си.
щеше да й отива ръчен часовник,
да го изважда от време на време
и да мери вечността.
най - интересното й качество
бе фактът, че може
бързо да обръща думи наобратно.
най - голямото й постижение
беше присъствието на тази гара
и простичкият факт, че е останала.
имаше цветна рокля,
разказваща историята
на две звездички и една луна
и може би как често се получава така,
че някак различното
е също и излишно.
момичето с очи рисуваше ...
син влак на релсите.
и момче на прозореца.
и как й се усмихваше
по онзи специален свой
"обичам те" начин.

тъжно момиче с тежки стъпки
обикаляше около една гара
и чакаше вярата й да свърши.

никога не съм аз.

обичам да ми въздишаш на коремчето.
не спирай,
моля.

~~~

понякога ми се иска да не бях от епизодичните герои.
понякога ми се иска да беше останала. ти също.
понякога си представям, че тази приказка е посветена на мен. че на гърба на корицата на онзи роман пише нещо, което само аз бих разбрала. че моите реплики в пиесата са най - важните. че се крия някъде между редовете.

понякога ми се иска да не бях от епизодичните герои.
и някой да оставаше след края на серията.

уви.

we had made a wish that we would be missed if one or another just did not exist

свивам се на топка,
притихнала, неспокойна,
с включен защитен механизъм
като малко таралежче
на дъното на чувствителността си.

~~~

пак започна да пише писма
и да ги пуска в кутията.
"неизпратени", гласи капакът.
пак всяка нощ ляга да спи
и се надява сами да стигнат до теб,
съдбата да не ви е забравила.

а на сутринта ...
... да я събуди отговор.

~~~

отидох до банята, за да проверя как е косата ми.
рошаво ми е.

~~~

любовта й не е само един цвят. тя е гама. тя е дъга. тя е смесица от водни боички. от темперни боички. от crayons. от кохинор.
любовта й няма посока. юг я кара да си припомня, изток - напомня й за морето, запад - дом, север - завършеци.
любовта й не притежава никакви физични характеристики - не тежи на никого, няма плътност и не може да бъде видяна [същественото е невидимо за очите], не е разтворима във вода.
любовта й притежава безброй много вкусове. има си захарен памук. и ванилия, белгийска ванилия с бисквити и шоколад. а когато навън всичко е заспало напомня на топла мусака, направо от тавата.
любовта й мирише на желирани бонбони. или пък беше на лилиум. защо не и на самотност.
любовта й се лута между непостоянство, непреходност, вятърничество и вечност.

единствената константа на любовта й е, че е твоя.

~~~

Кати каза: ти си нещотърсач.

просто търся някого. понякога.

no one here can get near her anymore.

имам чувството, че съм спряла да чувствам.

hello, stranger.

винаги ми се е струвало интригуващо да наблюдавам непознати хора. мимиките им, жестовете, погледите, думите. съчинявам си миналото им, предполагам за настоящето и силно се надявам бъдещето да им поднесе нещо, което да ги направи щастливи.

и докато се прибирахме в петък с Янч, пеейки, хилейки се и замервайки едно момче с билетчета, наблюдавах един мъж, който просто искаше да говори. да покаже една снимка и да обясни какво значи тя за него. и, ей така, за миг, ми се прищя просто да седна до него и да го изслушам, да го питам кои са останалите хора на снимката. защо вече не се разбира с брат си. хубавото момиче дъщеря му ли е. наистина ли любимият му цвят е синьо. и както с всички непознати, аз просто запечатах един поглед и интонацията на глас, който най - вероятно никога повече няма да чуя. и си тръгнах.

и, ей така, за миг ми се прииска да беше там. просто за да кажа всичко това на някого.

[може би там е проблемът. говоря твърде много и неразбираемо дори за себе си. но имам толкова за казване.]

i dare u.

предизвиквам те. предизвиквам те да ме обичаш ...

когато сутрин още не съм се разсънила и се качвам на табуретка, за да достигна корнфлекса, който ям без мляко, от най - горния ред на някой шкаф.
когато всеки ден мрънкам, че нещо ме боли или не ми е добре, защото съм хипохондричка и когато непрестанно се спъвам и събарям разни неща, защото съм непохватна.
когато пея песен, от чийто текст помня единствено два реда.
когато не мога да заспя, защото утре ще се случи нещо вълнуващо.
когато изговарям репликите от любимите ми филми заедно с актьорите.
когато се ядосвам, че съм си забравила мисълта.
когато изрязвам назъбените краища на сиренето, защото не ги обичам.
когато си говоря с телевизора и се извинявам на хладилника.
когато ям кисели краставички направо от буркана.
когато съм се задълбочила в някоя от онези компютърни игри, в които трябва да излезеш от някоя стая / къща / etc.
когато те прекъсвам, докато говориш и когато имаш чувството, че изобщо не те слушам.
когато застилам наново леглото, за да бъдат обърнати чашките на цветчетата на одеалото и чаршафа към светлината от прозореца.
когато 15 минути си търся химикалка, защото не мога да пиша с такива с тънък писец.
когато забравям къде съм си оставила очилата.
когато както винаги не си чувам телефона.
когато почти всеки ден грижливо местя талисманите си от една чанта в друга.
когато те карам ти да загасиш лампата.
когато съм щастлива и говоря твърде бързо и несвързано.
когато съм тъжна и не говоря изобщо.
когато те карам да дойдеш до кварталното магазинче с мен, защото ме е страх да бъда сама.
когато ме намериш, заспала на дивана, защото някоя книга е била твърде интересна.
когато се опитвам да отгледам муха в кутия за обувки, защото не може да лети, тъй като е ранена.
когато не мога да си избера какво сладко нещо ми се яде.
когато плача единствено от яд.
когато пиша, вместо да говоря с теб.
когато се изгубим, защото съм абсолютно дезориентирана.
когато не си в настроение, а аз искам да ми разкажеш нещо.

****

предизвиквам те.
когато съм невъзможна за обичане.