за момент го почувствах. беше някъде между онази улица, на която се срещахме и другата, по която избягах. някъде точно по средата стоеше ... беше като безплатен 24 - часов филм на ужасите, който се прожектира единствено в твоята глава, беше като изтъркана от преразказване приказка без happy end, беше като онези проклети песни, които ти се забиват в главата и чиито текстове повтаряш ден след ден, а дори не си сигурен дали ги харесваш. беше като теб и мен, като теб и мен през ноември.
аз срещнах кошмара, спомена и мечтата си на ъгъла на лъжата и безумието, малко преди да стане девет часа на девети ноември. и тогава дойде студът, син на моята любима приятелка носталгия. той извря от мен и прокуди снега, който го смекчаваше.
беше началото на ноември. и в мен валя с дни.
лежах под снега и се чудех дали ще ме задуши. беше като незабележима смърт в разгара на лятото ...
... и в същия този момент кръстосах пръсти и си пожелах да съм по - малко себе си и повече феникс.
4 коментара:
С малко думи отново успя да ме омагьосаш както само ти можеш.
Благодаря! <3
Смелост. :-)
Ужасно права си за тея песнички.Влизат ти в главата и не излизат с дни.И най-лошото е "че дори не знаеш дали ги харесваш" >_>
девети ноември?!.. Мимс, моля те, по-полека с датите :D
девети ноември значи! кхъм.
ъъ, не ми обръщай внимание xD
Публикуване на коментар