нека ти издам една тайна ...
защото ме четеш и ме чувстваш, защото понякога ме разбираш, а друг път наистина ти се иска да ме разбереш, защото се натъжаваш от мъката ми и ми даваш да ти предам от щастието си, защото понякога наистина ти се иска всичко и при мен да се оправи, а друг път аз самата успявам да те усмихна, защото ме караш да вярвам и просто защото за момент си приятел, с когото споделям.
защото въпреки всичко, което си извършил, което правиш в момента или което планираш ... ти си като мен, като тях, като всички нас. и защото онова вляво има само едно име - "сърце".
ти си обичан/а.
7 коментара:
Ти също!
цунка, мушице :*
Ти си обожавана. (:
п.с Прекрасна си, ако не съм ти го казвала. :]
няма те. а аз.. аз приключих. и се усмихвам през сълзи. и се отказах от блога, от него, от себе си. и ми оставаш само ти и музиката. и моля те.. моля те, обичай ме.
жълтурче, вече съм се врекла - докато смъртта ни раздели, пък. ^^ даже Норвегия ще преживея, представяш ли си ? гуш, усмивке.
а на останалите - наистина благодаря, ще вземете да ме разглезите. (:
пишеш нечовешко.., неземно..!
Благодаря ти
Наистина пишеш много хубави неща. =) .. и блога ти е един от малкото, които ми харесват.
Публикуване на коментар