хората сме пластелин.

помниш ли онзи следобед това лято, когато цялата се бях побрала в ръцете ти и ти обясних, че телата ни сякаш така са отляти, че да съвпадат едно с друго ... сякаш разстоянието от бузата до рамото ти е премерено до последния милиметър така че идеално да събира брадичката ми.

доста време сред края при една по интуиция "последна" прегръдка те питах дали цялото това сливане и съвпадане зависи от хората или в крайна сметка винаги в началото е малко търсене и с времето привикваш на извивките ...
... и ти каза, че просто с времето се свиква.
и аз те намразих за тези думи.

но беше прав.
и брадичката ми намери друго рамо.

... хората сме пластелин ...

р а з п и л е й

ако бях чувство, щях да съм нищо друго освен точно това -

тълпа, болна от бяс,
една тълпа, изгубила ума си,
една тълпа, погубила всички видове предразсъдъци,
една тълпа, затрила всеки отличителен белег на това, което хората наричаме "правилно",
една пошла, пошла, пошла тълпа.
едни тела, родени в ритъма на баса,
едни тела, трептящи от хормони, феромони, неврони, алкохоли, наркотици, страст, любов, щастие, възбуда.
едни тела, които сякаш са се слели в едно. с един общ поглед, вдигнат нагоре, невиждащ от специалните ефекти в осветлението. с една обща усмивка, разляла се по всяко едно от тези лица, дето образуват лик с най - разнообразните черти на планетата.
ЕДНО ЦЯЛО. едно пощуряло цяло. едно цяло, пощуряло за живот. едно цяло, пощуряло ОТ живот. едно цяло, дето се пръска по шевовете от младост.

и в средата на това цяло си ти, мъничката точица ... мъничката точица, забравена от света и вселената. но и тя принадлежи. това е ТЪЛПАТА, към която всеки принадлежи, толкова ужасно атрактивна е, че не можеш да й останеш безразличен.
не ви познавам, хора. чужди са ми ръцете ви около талията ми. чужд ми е този дъх в ухото. чужди са ми тези думи. едни и същи езици ли говорим ? НЕ !!! не познавам нито една дума и нито един жест от вашия речник, но пак бих преплела език с вашите.

такава е близостта - близостта е като между сродни души, като между доверени любовници, като между най - добри приятели ...
... сред цялата тази тълпа непознати !

когато вселената те изостави, това е мястото, на което трябва да попаднеш. между хора, с които споделяте една и съща страст и една и съща моментна емоция.
как ги обичаш в този момент. поглеждаш назад в публиката и виждаш тези искрящи очи. господи, колко сте красиви всичките. искам да ви обичам, искам да ви събличам, искам да опозная телата ви, искам да наизустя душите ви. душевен сексуален акт, траещ последните няколко тона на този да-ме-вземат-дяволите-толкова-добър-трак.

и докато всички тези грешни, непознати, нетипични, налудничави емоции като цунамита разбиват из отвътре самотната ти обвивка ...
БАМ. пропукваш се.
хубавото те пропуква. цялото това хубаво на едно място.
да бъдеш сам сред непознати, една музика да покани на танц всеки атом от тялото ти и от гърдите ти да се откъсне писък.
грешен, непознат, нетипичен, налудничав писък.
звук, какъвто само един напълно откачен човек би могъл да издаде ...
звук на човешко същество, попаднало в една своя ПЕРФЕКТНА паралелна вселена. където е всичко, което някога е искал да бъде. където е могъщ. висок. щастлив. интелигентен. красив. достоен. достатъчен. благороден. цял. доволен. себеусъвършенстван. жив.

това чувство съм аз.
щастието, което човек може да усети само когато удари дъното
и попадне сред тълпа от непознати.